МВФ сви палец надолу над Аржентина

Международният валутен фонд (МВФ) сви палец надолу над Аржентина: фондът вярва, че дългът на южноамериканската страна вече не е устойчив и затова препоръчва неговото свиване. Базираната във Вашингтон организация заяви, че има нужда от „значителен принос от частни кредитори“, за да може задълженията на Аржентина да бъдат устойчиви в дългосрочен план. Междувременно в условията на намаляващ валутен курс и нарастващи лихвени проценти дългът на Аржентина вече нарасна до почти 90 процента от икономическото производство, заяви МВФ. За да стабилизира финансовата ситуация, правителството ще трябва да намали разходите толкова драстично, че това не изглежда възможно „нито в икономически, нито в политически аспект“, се казва в съобщението.

Дори и да не е изненадващо за страна, която загуби повече от една трета от международните си резерви от юли насам и заложи драконовски контрол над капитала, декларацията на фонда е нова глава в дългата история на Аржентина с фискални кризи и лошо управление. Нацията изпадна във фалит осем пъти в своята история и е напът към трета поредна година на рецесия през 2020 г., след като икономиката вероятно се е свила с 2,5% през 2019 г.

Президентът Роберто Фернандес се стреми да предоговори дълг за милиарди долари с частни кредитори, включително заем от 56 милиарда долара с базираната във Вашингтон организация. Последният път, когато служители на МВФ коментираха дълга на Аржентина, беше по време на четвъртия преглед на кредитната линия през юли 2019 г., когато я нарекоха „устойчива, но не с голяма вероятност“.

Това няма да е първото намаление на дълга за втората по големина икономика в Южна Америка. След най-тежката досега икономическа криза в страната през 2001/2002 г., повечето частни кредитори се отказаха от до 70 процента от своите вземания през следващите години.

МВФ засега не предоставя подробна информация за това как Аржентина трябва да преструктурира задълженията си този път, но първоначално говори само за „определени операции с дълга“. Частните кредитори следва да бъдат тясно ангажирани, за да се постигне възможно най-голямото им участие в преструктурирането. Директорът на МВФ Кристалина Георгиева ще обсъди ситуацията през уикенда на срещата на министрите на финансите на Г-20 в Саудитска Арабия с ръководителя на МВФ за Аржентина Мартин Гузман.  

Аржентина дължи около 113 млрд. долара само на частни кредитори. Самият МВФ предостави на страната най-големия заем в своята история - от над 57 млрд. долара. Само преди няколко дни вицепрезидентът на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер поиска от МВФ да опрости част от дълга на страната. Това обаче не е възможно заради устава на фонда.  „Ако има рецесия, никой няма да плати и половин цент, а начинът, по който се излиза от рецесия, е чрез много държавни инвестиции”, каза Киршнер и директно призова за отписване на част от задълженията. Вицепрезидентът поддържа напрегнати отношения с МВФ. Много аржентинци обвиняват фонда за държавния фалит в началото на новото хилядолетие. Съпругът на Киршнер, бившият държавен глава Нестор Киршнер (2003-2007 г.), първоначално прекъсна отношенията с фонда и прекрати обслужването на дълга по време на мандата си. По-късно обаче всички задължения към МВФ бяха погасени. В момента Аржентина преживява друга тежка икономическа криза, а националната валута песо губи значителна част от стойността си. Според МВФ правителството вече е въвело контрол върху движението на капитала, забавило е изплащането на неизплатените задължения и финансира текущия бюджетен дефицит от централната банка. Страната е в рецесия от 2018 г., а инфлацията достигна 54% през миналата година. Страната страда от свръхнадут държавен апарат, ниска индустриална производителност и сериозен дял сива икономика, което лишава държавата от голяма част от данъчните приходи.