Проблемът на Япония не е Абеномиката, а липсата на достатъчно от нея

Икономическата политика, на чиято база през 2012 г. беше избран министър-председателят на Япония Шиндзо Абе, трябваше да включва три стълба: парично облекчаване, фискални стимули и структурна реформа за стимулиране на растежа и избягване на дефлацията. Ако Абе беше спазил това предписание - особено фискалните стимули - той нямаше да бъде заплашен от втора техническа рецесия по време на премиерството си, пише Financial Times в редакционен коментар.     

Последните данни за растежа показват, че БВП на Япония се е свил с годишен темп от 6,3% през последното тримесечие на 2019 г. Правителството на Абе побърза да обвини тайфуните и нетипично мекото време, но подобни обяснения са несъстоятелни: спадът на производството е голям и сходен в цялата страна. Той е пряка и предсказуема последица от повишаването на данъка върху потреблението от 8 на 10 на сто в началото на октомври. Абе сам си го причини.

Абеномиката имаше смисъл, тъй като тя се зае с проблемите, които измъчваха Япония през предходното десетилетие. Прекалено предпазливата парична политика, особено след финансовата криза през 2008 г., означаваше, че Япония има високи реални лихвени проценти и скъпа валута. Преждевременните опити за повишаване на данъците или намаляване на разходите задушиха възстановяването, докато потенциалният растеж на Япония отслабваше със застаряването на населението. Страната заседна в равновесие с недостатъчна заетост, вкоренени очаквания за дефлация и високи корпоративни спестявания, компенсирани от държавни дефицити.

Всички елементи на Абеномиката трябваше да заработят заедно, за да тласнат икономиката към нов баланс: парични стимули за отслабване на йената, фискални стимули за възобновяване на търсенето и структурни мерки, като търговски сделки, за създаване на възможности за растеж и стимули за бизнес инвестиции. Никога не се очертаваше да е лесно, но тази комбинация доказа своята стойност. 2013 г. донесе рязко обезценяване на йената и прилив на оптимизъм. През целия мандат на Абе японската икономика се справяше по-добре в сравнение с предишните години, като инфлацията бе ниска, но положителна, а безработицата се понижи до рекордното дъно от 2,2 на сто.

Затова е още по-жалко, че Абе многократно се предаваше пред ястребите в своето правителство относно дефицита. Цялата положителна инерция на Абеномиката се изгуби с повишаване на данъка върху потреблението през 2014 г., което предизвика техническа рецесия и сега същото се случва отново.

Япония има достатъчно спестявания. Това, което й липсва, е потреблението. Абе усети, че трябва да повиши данъците, но щеше да има по-голям смисъл да се бе насочил към спестяванията, може би чрез ограничаване на амортизационните отстъпки, разрешени на корпорации, които правеха рекордни печалби. Притискането на домакинствата чрез данъка върху потреблението, когато те вече плащат повече за свързани със застаряването разходи, като застраховката за грижи, неизменно затруднява икономиката.

Мнозина оправдават увеличението на данъка заради публичния дълг на Япония, който възлиза на около 240 на сто от БВП, но свръх ниските лихви означават, че обслужването му е пренебрежим разход. Други критици обвиняват Абе за недостатъчната структурна реформа. Статистиката му в тази област обаче е прилична, прокарвайки някои съществени търговски сделки, макар и без драстични промени на пазара на труда.

С избухването на коронавируса икономическите перспективи пред Япония бяха помрачени. Единственото разумно действие, което Абе може да предприеме в краткосрочен план - различно от политически невъзможното оттегляне на вдигнатия данък - е повече фискални стимули. Проблемът, както през последните седем години, не е Абеномиката, а липсата на достатъчно количество от нея.