Икономическата политика, на чиято база през 2012 г. беше избран министър-председателят на Япония Шиндзо Абе, трябваше да включва три стълба: парично облекчаване, фискални стимули и структурна реформа за стимулиране на растежа и избягване на дефлацията. Ако Абе беше спазил това предписание - особено фискалните стимули - той нямаше да бъде заплашен от втора техническа рецесия по време на премиерството си, пише Financial Times в редакционен коментар.
Последните данни за растежа показват, че БВП на Япония се е свил с годишен темп от 6,3% през последното тримесечие на 2019 г. Правителството на Абе побърза да обвини тайфуните и нетипично мекото време, но подобни обяснения са несъстоятелни: спадът на производството е голям и сходен в цялата страна. Той е пряка и предсказуема последица от повишаването на данъка върху потреблението от 8 на 10 на сто в началото на октомври. Абе сам си го причини.
Абеномиката имаше смисъл, тъй като тя се зае с проблемите, които измъчваха Япония през предходното десетилетие. Прекалено предпазливата парична политика, особено след финансовата криза през 2008 г., означаваше, че Япония има високи реални лихвени проценти и скъпа валута. Преждевременните опити за повишаване на данъците или намаляване на разходите задушиха възстановяването, докато потенциалният растеж на Япония отслабваше със застаряването на населението. Страната заседна в равновесие с недостатъчна заетост, вкоренени очаквания за дефлация и високи корпоративни спестявания, компенсирани от държавни дефицити.
Всички елементи на Абеномиката трябваше да заработят заедно, за да тласнат икономиката към нов баланс: парични стимули за отслабване на йената, фискални стимули за възобновяване на търсенето и структурни мерки, като търговски сделки, за създаване на възможности за растеж и стимули за бизнес инвестиции. Никога не се очертаваше да е лесно, но тази комбинация доказа своята стойност. 2013 г. донесе рязко обезценяване на йената и прилив на оптимизъм. През целия мандат на Абе японската икономика се справяше по-добре в сравнение с предишните години, като инфлацията бе ниска, но положителна, а безработицата се понижи до рекордното дъно от 2,2 на сто.
Затова е още по-жалко, че Абе многократно се предаваше пред ястребите в своето правителство относно дефицита. Цялата положителна инерция на Абеномиката се изгуби с повишаване на данъка върху потреблението през 2014 г., което предизвика техническа рецесия и сега същото се случва отново.
Япония има достатъчно спестявания. Това, което й липсва, е потреблението. Абе усети, че трябва да повиши данъците, но щеше да има по-голям смисъл да се бе насочил към спестяванията, може би чрез ограничаване на амортизационните отстъпки, разрешени на корпорации, които правеха рекордни печалби. Притискането на домакинствата чрез данъка върху потреблението, когато те вече плащат повече за свързани със застаряването разходи, като застраховката за грижи, неизменно затруднява икономиката.
Мнозина оправдават увеличението на данъка заради публичния дълг на Япония, който възлиза на около 240 на сто от БВП, но свръх ниските лихви означават, че обслужването му е пренебрежим разход. Други критици обвиняват Абе за недостатъчната структурна реформа. Статистиката му в тази област обаче е прилична, прокарвайки някои съществени търговски сделки, макар и без драстични промени на пазара на труда.
С избухването на коронавируса икономическите перспективи пред Япония бяха помрачени. Единственото разумно действие, което Абе може да предприеме в краткосрочен план - различно от политически невъзможното оттегляне на вдигнатия данък - е повече фискални стимули. Проблемът, както през последните седем години, не е Абеномиката, а липсата на достатъчно количество от нея.
преди 4 години При мирно развитие на процеса повече перспективи виждам за запазване на най-дребния частен бизнес - дребно производство и услуги. На тях новият соц ще посегне последно, защото първо хората там не са на врата на държавата и второ - точно там най-много се издъни държавата при нашия соц - дребната търговия и услугите - там е най-трудно държавата да тури ред. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Възможно е икономическо цунами да разруши сегашната къща, но хаосът и неизбежните безредици няма да върнат капитализма, защото озверелите гладни тълпи ще искат хляб и сигурност, а с това може да се справи само силова централизирана икономика, което е пряк път към социализма. Това е революционният път, за който писах по-долу. Ако сегашните елити задържат 20-30 години положението с финансови галимации и QE, все повече кинти от ЦБ ще се разпределят централно за социални нужди, инфраструктура и подпомагане на едрия бизнес, осигуряващ заетост. Точно той в един момент ще премине към централната власт, защото всредствие на държавната подкрепа и отслабването на контрола на собствениците, ще мутира към държавен. Това се случва в момента и ти срещу това роптаеш. В известен смисъл и аз, защото за 28 години в бизнеса усетих как хомотът на държавата се затегна. Ние тук пак сме добре, щото сме отново назад от цивилизованите ни посестрими от ЕК с 10% корпоративен данък, но по други направления, предимно по европейските директиви, нещата се двежат неотклонно.Не казвам, че ми харесва, но аз съм в малцинство, както всички собственици на бизнес. Новите тенденции са все повече власт на пролетариата - ниждаш кой пее в ЕП и в ЕК, виждаш какъв ресурс се мобилизира срещу Тръмп. Путин също е недолюбван заради уклона си към консервативен капитализъм - и у дома и тавън... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Значи ти се объркал тотално ако си мислиш, се сегашната система ще остане стабилна и ще има преход подобен преход към социализъм изобщо. Системата едва се крепи на краката си и най-миниатюрната криза ще я закопае тотално и когато фалшивия проперитет изчезне преходът към социализъм ще спре т.е социалната система ще се самоунищожи и ще вземе със себе си модерното ляво т.е социалдемократите, доверието, в които ще бъде разбито. Маркс е бил прав, че нещо ще се самоунищожи, но не в това какво - социализмът сам ще сложи въже около собствената шия веднъж след като инфлацията се отприщи и тогава всичките илюзии ще изчезнат в нищото буквално... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години ... и са върли фенове на ЕС и неговата комисия от комисари-социалисти, които работят за централизирана планова икономика....... и никой не си задава въпроса, защо точно комисия и комисари, откъде е етимологията на тези думи и защо по време на болшевишката революция, организирана от добре известна клика международни комунистически функционери, всички изпълнителни органи са били комисии и комисари...Същата цел, но с натрупания опит и грешки и променена технология... ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Не съм очаквал японците да подходят мижитурски . Самурай омотан в дългове - плачевна картинка . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Не разбирам в какво ми противоречиш? Ти потвърждаваш всичко, което и аз писах, макар и по-сбито и което съм научил от Капиталът на Маркс. В природата няма състояние на покой, има постоянно движение. И в икономиката и човешката обществена еволюция няма как да се тъпче на едно място. Аз те разбирам, че лелееш за чистия консервативен капитализъм, но той вече е минало. В момента западният свят се намира в преходен период към социализъм и старите капиталистически механизми боксуват. Това е! Можеш да върнеш процеса назад само с General Reset - с опостушителна война (пак виж Маркс) или природен катаклизъм. А следващият еволюционен етап - социализмът - е неизбежен по чисто икономически причини - централното планиране и преразпределение ще регулира натрупаните дисбаланси от капитализма, за които пишеш. Той (социализмът) може да дойде по два начина - или плавно, както в момента в САЩ, ЕС и Китай, или по революционен път - ако твърди глави като тебе вземат властта, обърнат кормилото назад, посегнат на социалните придобивки на 1-2 милиарда и ги изкарат на улицата.Иначе, по своята същност и капитализмът и социализмът се стремят към едно и също - концентриране на капитала в един център на управление. Разликата е в начина на разпределение на изработените блага в обществото и от там - възможностите за управление на дисбалансите в икономиката, които в момента тормозят и Япония и САЩ и Европа и цял свят.За вас младите в България, които сте облъчени от отровата на посткомунистическата пропаганда, социализмът е мр ъсна дума, но на запад, където се концентрират финансовите потоци, социализмът напредва, защото управляващите и управляваните виждат предимствата му. Нашият социализъм се провали по много причини, но главно, поради идеологическото и стопанско противопоставяне със Запада - там не обичат революциите и диктатурата на пролетариата. Нашият социализъм по дефиниция беше преходен етап към комунизма, за който е още много рано да се говори при сегашното ниво на обществено съзнание. Социализмът сам ще се случи по волята на природните закони и даже на физиката, ако щеш и могат да го забавят само ентусиазирани активисти, които натискат рязко газта и предизвикват насрещни съпротивителни сили, както в твоя случай. Фатката е водата в тенджерата бавно да се загрява - виждаш, че тука сичките ми опоненти ме наричат комунист и са върли фенове на ЕС и неговата комисия от комисари-социалисти, които работят за централизирана планова икономика... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Няма нужда да се чете маркс дълго за да се разбере, че икономиката в момента е марксистка така или иначе - именно заради това всичко е така тежко забатачено и е тръгнало за наникъде... Безкрайният растеж е нужен за да се плаща за нови и нови социалки и да се поддържат съществуващите разбира се не е за друго. В момента 75% от бюджета на България са социални плащания под някаква форма - т.е. социалките са проблема, а не решението... Няма гладен пазар за каквото и да било в момента имаме огромен излишък от производство, което никой не иска да купи и имаме излишък от инвестиции на всяко ниво буквално и за това пак са виновни безумните социални политики за поддържане на ненужни работни места и производства, които отдавна трябваше да са закрити. В момента в големите ни градове се строят празни блокове в зелените пространства, в които никой не живее и в момента с надеждата, че идиото купил хапартамент там ще печели от наем и като продаде един ден ще стане много богат, но това никога няма да се случи разбира се... Правилно четете чичко маркс и се чудете как подобни безумни идеи като неговите почти по нищо не се различават от бълнуванията на чичко кейнс... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Няма смисъл да се ровите в японската икономика и да търсите под вола теле. Япония не е някакво изключение или частен случай, а потвърждение на модела на настоящата световна икономика. Не е възможен вечен растеж! Всеки по реда си преживява икономическо развитие, когато има гладен пазар и пространство за инвестиции. В един момент пазарът се насища и инвестициите се преместват на друго място, където има пазар. Затова са и войните - за суровини и разчистване на пазари. Иначе, или икономиката загнима, или тръгва процес на смяна на модела, а той е... социализъм...Четете чичко Маркс, младежи... ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Доказано е, че най-опасният тип балон за всяка икономика е балонът, в който са земесени цените на земеделската земя или недвижимите имоти. В 100% от случайте този балон свършва с тотален колапс както на имотите така и на националата валута и това е съвсем логично - почти всички кредити в такава система са имотни и вложени в недвижимости и когато имотите се сринат, банките и фондовете, които държат кредитите са следващите и държавния бюджет, който е 100% зависим от цените на имотите и приходите сделки с имоти е завлечен също. Такъв с случая с краха на френските книжни пари assignat преди идването на Наполеон на власт, и Япония и йената ще имат подобна съдба, а и останалите фиатни парици $, EUR, CHF ще имат същата съдба, колкото повече го отлагат колкова повече ще боли когато неизбежно стане... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това, което твърдиш е доказано невярно. През 80-те имаше японски имотен балон - най-големият в историята на коя да е страна. Този балон беше толкова екстремен, че малък терен в покрайнините на Токио струваше повече от целия Манхатън... Да надуваш балони е едно, а да развиваш икономика и иновации е друго, съвсем друго... Растящите на имотите нямат нищо общо с икономически успех... отговор Сигнализирай за неуместен коментар