На 20 февруари лидерите на 27-те държави от ЕС ще се съберат на извънредно заседание на Европейския съвет, за да обсъдят следващия дългосрочен бюджет на съюза. Нашата група от четири държави, Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия, е готови да влезе във финалните преговори за многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г., пише за Financial Times австрийският канцлер Себастиан Курц.
Бяхме наречени „пестеливата четворка” и аз и моите колеги лидери искаме да изясним нещата. Това, че сме „пестеливи“, не означава, че сме по-малко ангажирани с ЕС от тези държави членки, които настояват за разширен бюджет. Напротив, ангажиментът ни към ЕС е толкова силен, колкото е бил винаги. Успехът на европейския проект се измерва със способността ни да изпълняваме политическите си амбиции и да постигаме осезаеми резултати за нашите граждани, а не с размера на бюджета.
Отстояването на общи ценности няма цена, а единният пазар, съществен двигател на европейската конкурентоспособност, не е скъпо начинание. Трябва също така да имаме предвид, че Великобритания, с голям принос към бюджета на ЕС, напусна блока. Сега, когато имаме по-малък съюз от 27 държави членки, просто трябва да се простираме според чергата си. Отговорният подход в тази ситуация е да се приоритизира в интерес на европейските данъкоплатци.
Нашите четири страни ще участват в преговорите въз основа на набор от приоритети. Преди всичко, приносът ни в бюджета трябва да остане стабилен, като отчита инфлацията и икономическия растеж. Това изисква бюджетът да остане в размер на 1 на сто от брутния национален доход на ЕС и да има система от постоянни корекции, която да защитава отделните държави от поемането на прекомерна бюджетна тежест.
Нека бъдем ясни: бюджет от 1 на сто означава повече пари в номинално изражение от сегашната финансова рамка. Това ще позволи на бюджета на ЕС да продължи да расте с икономиката, като по този начин ще предостави възможност за по-големи амбиции в ключови области на политиката. Това обаче не може да означава, че продължаваме по старому. От съществено значение за легитимността на ЕС е да съсредоточим значително по-голям дял от бюджета върху посрещането на днешните предизвикателства: насърчаването на иновативна и конкурентна икономика, борбата с изменението на климата, миграцията и сигурността. Следователно трябва да отделим по-малък дял за утвърдените политики и също така истински да ограничим административните разходи, като ги приведем в съответствие с националните реалности.
Бюджет от 1 на сто ще доведе до увеличаване вноските на всички държави членки. В момента повече от две трети от бюджета се преразпределя. Това означава, че финансовата тежест на съюза все по-често се поставя върху плещите на малък брой държави членки, включително нашите.
От десетилетия Брюксел признава, че някои страни имат непропорционален дял във финансирането на ЕС. Европейската комисия обаче предлага тази система да отшуми от само себе си. Това означава, че нашите четири страни плюс Германия ще се окажат с дял от 75 на сто от нетните плащания в бюджета на ЕС. Готови сме да платим значително повече на ЕС, отколкото получаваме. Ние имаме голяма полза от членството в ЕС и единния пазар. Всичко обаче си има граници. Настояваме за постоянни нетни корекции за предотвратяване на прекомерните бюджетни дисбаланси и за постигане на справедлив, устойчив резултат.
Уверени сме, че е възможно да се постигне споразумение за амбициозен и модерен бюджет, който отделя поне 25 на сто от разходите си за мерки в областта на климата. Той трябва също така да обвързва разходите с условия, подкрепящи ефективното прилагане на европейските политики и поддържащи върховенството на закона. Вярваме, че новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел ще ни помогне да постигнем навреме такова споразумение.
14:53 | 12.09.22 г.