Идеята, че централните банки могат да се справят с всеки проблем, който се появява на пазарите, със сигурност е една от най-опасните за финансите. След избухването на коронавируса в Китай тази представа клони към пародия, пише за Financial Times Дарио Пъркинс, управляващ директор за глобалните макро изследвания в TS Lombard.
Без съмнение перспективата за парични стимули подкрепи инвеститорското доверие през последната година, подкрепяйки мощен подем при акциите и голямо облекчаване на финансовите условия.
Ръководителите на централните банки допринасят за фантазията, че могат да разрешат други икономически проблеми, като непрекъснато говорят за рискове извън своите мандати.
Всички ще се съгласят, например, че изменението на климата ще има тежки макроикономически последици, но е по-малко ясно колко дървета могат да спасят регулаторите чрез допълнителни покупки на облигации за 30 млрд. евро месечно или как целта за инфлацията на Европейската централна банка може да се превърне в градуси по Целзий глобално затопляне.
Макар централните банки все още да имат значително влияние върху финансовите пазари, тяхната сила да въздействат на реалната икономика плавно намаля. Анализи показват, че трансмисионният механизъм от паричните стимули към реалната икономика е отслабнал през първото десетилетие на века.
Това не означава, че монетарното затягане би било неефективно. В свят с рекордна задлъжнялост и търсене на доходност от десетилетие няма ограничение за хаоса, който може да донесе голямо повишаване на лихвите. И да, намаляването на ставките може да увеличи цените на активите. Само че допускането за подкрепата от централните банки става рефлексивно. Изглежда инвеститорите вярват, че големите централни банки ще отговорят на икономическия шок от коронавируса с допълнителни стимули - фактор, който подкрепи пазарите. Трудно е обаче да си представим как лихвените проценти могат да облекчат една здравна криза.
По-общо погледнато, с нарастващ дял на богатството сега под формата на акции, а не на жилища, въздействието на паричните стимули върху разходите е по-слабо, отколкото досега. Това важи както за потребителите, при които вложенията в акции са концентрирани само сред най-заможните, така и за бизнеса.
Икономистите обичат да приемат, че по-ниските лихви стимулират инвестициите и насърчават хората да изтеглят напред от бъдещето своите планове за потребление. И все пак емпиричните проучвания никога не са подкрепяли връзката между капиталовите разходи и цената на заемите. Паричните стимули може да са играли тази роля в миналото, но тя е намаляла. Разходите за дълготрайни потребителски стоки като автомобили, перални машини и дори жилища винаги са били най-чувствителната част от икономиката за паричната политика, но тези сектори намаляват като дял от брутния вътрешен продукт в САЩ и в целия богат свят.
Изглежда очевидно, ако стимулите работят чрез изтегляне на разходите напред от бъдещето, че десетилетието на ниски лихвени проценти в крайна сметка ще изгуби мощта си. Може би просто сме изчерпали „пределните“ потребители, които могат да бъдат насърчавани да харчат - това е впечатлението, което получаваме от глобалните производители на автомобили, при които търсенето се сви, тъй като клиентите спряха да вземат заеми. Казано по-просто: потребителите се нуждаят от ограничен брой автомобили.
Традиционната връзка между реалните лихвени проценти и личните спестявания също се разпадна. В някои страни сега тя дори работи в обратна посока. Последните проучвания на централната банка на Германия сочат, че потребителите в някои страни от еврозоната ограничават разходите си в отговор на по-ниските лихви, тъй като загубите, които понасят по банковите си депозити, надвишават евентуалните стимули да увеличат разходите си. Тази промяна е най-забележима в Германия, където - противно на популярната представа във финансова преса - противопоставянето на политиката на ЕЦБ не е само въпрос на идеология.
Другият проблем е, че когато ни връхлети поредният сериозен икономически шок - било то коронавирусът или нещо друго - централните банки няма да могат да намалят лихвите с толкова, колкото им е необходимо (както в миналото). Предишните рецесии изискваха съкращение от най-малко 5 процентни пункта, което е далеч от сега наличния диапазон (0-1,75%). Федералният резерв на САЩ разумно не иска да експериментира с отрицателни лихвени проценти и дори европейските централни банки, които прилагат негативна депозитна ставка, е малко вероятно да задълбочат тази си политика. Те осъзнават, че цената за тези експерименти скоро ще надхвърли ползите.
Официалното решение на този проблем е да се реагира още по-агресивно, когато има определен риск. Използвайки съществуващите амуниции по-интензивно, централните банки се надяват, че могат да създадат допълнително пространство за маневри на политиката. Двама бивши председатели на Фед, Бен Бернанке и Джанет Йелън, наскоро обясниха тази стратегия по-подробно. Идеята намира отклик сред настоящите монетарни ръководители в целия свят, като се има предвид колко бързо те се насочиха към облекчаване през 2019 г.
Инвеститорите приветстваха този нов свръхчувствителен подход за управление на риска, защото смятат, че по този начин могат да разчитат на парични стимули винаги, когато нещо се обърка. Те изглежда не осъзнават, че това е признание за слабост, а не проявление на сила.
13:15 | 10.09.22 г.