Германия не е готова за бъдещето

Много ми е трудно да се развълнувам от надпреварата за приемник на Ангела Меркел като германска канцлерка, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times. От тримата кандидати, които най-вероятно ще я наследят, единият намира за смешно, че най-жестоките бури през тази година бяха кръстени на жени. Другият е скрит отрицател на климатичните промени, а третият не обича да чува хора, които говорят английски в берлинските ресторанти. 

Първият кандидат - Фридрих Мерц, напусна висшата политика, след като бе победен от Меркел във вътрешната борба за власт през 2002 г. Той се завърна преди малко повече от година, когато бе надвит от друга жена, Анегрет Крамп-Каренбауер, в спора за ръководство на Християндемократическия съюз (ХДС). 

Армин Лашет, премиерът на провинция Северен Рейн-Вестфалия, заяви в токшоу, че не може да разбере защо изменението на климата е успяло да излезе на челно място в политическия дневен ред. Той току-що поръча нова въглищна електроцентрала. Здравният министър Йенс Шпан е ултраконсервативен, чиято привлекателност до голяма степен се ограничава до дясната част на политическия спектър - публиката, в която се целят призивите му да се говори само немски в столичните кафенета. 

Смятам за по-поучително да се разглежда бъдещата германска политика от гледна точка на проблемите, пред които е изправена страната, и политическите конфигурации, които биха могли да се образуват за справяне с тях, посочва Мюнхау. Меркел нее икономически реформатор. Тя извлече ползите от реформите, свързани с предлагането, извършени от нейния предшественик, допълва той.

Бъдещите поколения може да помнят годините на Меркел като златен период. Или пък  ще определят нейното управление като момента, в който Германия е загубила технологичното си предимство заради неправилното фокусиране върху фискалните излишъци и липсата на иновации. Двете различни гледни точки дори не са несъвместими. Империите започват да западат в своя пик.

С навлизането ни в третото десетилетие на новия век средните индустриални компании в Германия - гръбнакът на икономиката, все още се борят с дигитализацията. Страната не направи необходимите инвестиции в мобилните телекомуникации. Deutsche Telekom, най-големият германски телеком, вече зависи от Huawei за следващото поколение оборудване. Автомобилната индустрия е неподготвена за преминаването към електрически автомобили. Спонтанното решение на Меркел да затвори атомните електроцентрали направи Германия по-зависима от изкопаемите горива, поради което страната вероятно няма да спази парижките климатични цели. Бундесверът е в толкова грохнало състояние, че вече не е способен да изпълнява целите си, според доклад на парламентарния комисар за въоръжените сили.

Читателите могат да мислят Меркел за лидер на западния свят, но перспективата е различна от тази в Германия. Проучване на Института за световна икономика в Кил ни дава друг поглед върху същото явление. Между 1950 и 2017 г. годишната възвръщаемост на чуждестранните активи на Германия е била с 2 до 5 процентни пункта по-ниска от тази на съпоставими страни.

Проблемът е не само в ниската възвръщаемост на инвестициите, но и в липсата на диверсификация. Германия е инвестирала прекалено в аналогови или хибридни технологии от миналото, като инвестициите й в чужбина до голяма степен следват същия модел. Свръхспециализацията направи Германия уязвима на технологични шокове.

Да вземем автомобилната индустрия: Германските автомобилни производители инвестираха в сложен софтуер, който да фалшифицира тестовете за вредни емисии, но не успяха да се диверсифицират в посока електрически автомобили и технологии за изкуствен интелект, когато беше време. Не много отдавна германците отхвърлиха Tesla като претенциозно парвеню. Председателят на Volkswagen Хърбърт Дийс сега казва, че иска да превърне VW в софтуерна компания. Той може да успее в крайна сметка, но дори и при най-добрия сценарий германските автомобилни производители вече няма да контролират световните вериги за доставки, както сега.

Най-добрият път за политиците в Берлин би бил исторически компромис, който насърчава зелените, високотехнологични инвестиции, включително в отбранителните технологии, и прекратява манията за фискални излишъци. Връзката между високотехнологичните военни иновации и гражданските приложения е неизползван досега ресурс в Германия.

Коалиция между ХДС, Християнсоциалния съюз и Зелените може да доведе до някои от тези промени. Това обаче ще изисква преосмисляне и скъсване с настоящите консенсусни възгледи.

Задачата за управляване на технологичния шок от първи ред, която бе неглижирана твърде дълго, е като бягство от лабиринт. Обикновено има само един изход и много начини да се изгубите. Онези, които смятат, че Меркел не се справи с подготовката на Германия за бъдещето, вероятно са прави. Все пак да не забравяме, че може да стане и по-лошо.