По-малко от месец преди новият британски бюджет да представи икономическата визия на премиера Борис Джонсън след Brexit, бе даден рестарт.
Оставката на финансовия министър Саджид Джавид – който трябваше да представи традиционно следеният отблизо документ, внесе объркване в икономическата политика. Действията му поставят под съмнение фискалното благоразумие на правителството (характерна черта за Консервативната партия на Джонсън), както и дори самата времева рамка за представянето на плана.
Накратко – пълна бъркотия, пише Bloomberg в свой материал. Джавид беше принуден да подаде оставка като финансов министър, тъй като от него бе поискано да уволни най-високопоставените си съветници. Той има позицията на втори по важност човек в правителството след премиера и се радва на известна автономност. Случилото се обаче навежда на мисълта, че е имало сблъсък между репутацията на Джавид на защитник на строгата фискална политика с желанието на „Даунинг стрийт“ 10 за разхлабване на коланите.
Сега, когато Борис Джонсън има по-голям контрол, дори още по-щедра програма за облекчаване на данъците и увеличение на разходите може да се окаже напът. Знак за това колко несигурно е положението бе фактът, че самият говорител на Джонсън не знаеше дали фискалните правила на Джавид ще останат в сила. Бюджетът, планиран за 11 март, може да бъде отложен.
Очакванията, че новият финансов министър Риши Сунак – досега заместник на Джавид, няма да пречи толкова на амбициите за повече разходи, дадоха тласък на паунда.
„Стимулите в стил Тръмп може да се завърнат“, смята Бенджамин Набаро, икономист към Citigroup. „Оставката на Джавид прави по-вероятно консерваторите да се откажат от своята фискална рамка от 2019 г., полагайки основите за по-голямо фискално облекчение“, допълва той.
И досега се очакваше бюджетът да включва някои фискални стимули, предвиждайки повече пари за недофинансираните обществени услуги, както и допълнителни милиарди за инфраструктура.
Взети заедно, инфраструктурните средства и 12-те млрд. паунда за обществени услуги, обявени през септември, може да доведат до стимули в размер на 1% от брутния вътрешен продукт през 2020-2021 г. С изключение на финансовата криза, това ще е най-голямото фискално облекчение от началото на хилядолетието насам, когато Тони Блеър беше премиер.
Според Набаро новите планове на правителството може да включват данъчни облекчения, които да осигурят много по-непосредствен стимул за икономиката от инвестиционните проекти.
Фискалните правила на Джавид позволяват допълнителни разходи за инфраструктура, но също така изискват публичните разходи и приходи да бъдат балансирани до три години. Тази цел е много по-строга от предварително очакваното. Джавид също така поиска от министрите си да осигурят спестени средства преди ревизията на разходната част по-късно тази година.
Още преди политическите трусове от тази седмица имаше въпроси за това как правителството възнамерява да финансира своите планове и в същото време да изпълни целите си. Националният институт за икономически и социални изследвания изчислява, че ще има недостиг в бюджета от 10 млрд. паунда, предупреждавайки, че може да е необходима ревизия на рамката.
В писмото, с което подава оставка, Джавид посочва, че финансовото министерство трябва да остане „колкото се може по-надеждно“.
Сунак, който беше главен секретар на ведомството, а преди това е работил за Goldman Sachs, разполага с много малко време, ако Джонсън иска да внесе промени в бюджетните правила преди представянето на основния финансов закон в началото на следващия месец.
„Новият финансов министър ще иска да остави свой отпечатък върху бюджета, което ни кара да вярваме, че ще е много по-експанзионистичен“, казва Дейвин Зан от Franklin Templeton. „Тези новини също така затвърждават позицията на Борис Джонсън, давайки му повече свобода“, допълва той.
19:05 | 13.09.22 г.