Адът няма такава ярост като оправдания Доналд Тръмп. Друг президент на САЩ може би щеше да използва опрощението, за да изрази известно разкаяние за непремерените си действия или да призове за национално помирение. Трудно е да си представим някой от неговите предшественици - дори Ричард Никсън - да подканя за чужда намеса в предстоящите президентски избори, пише Financial Times в редакционен коментар.
Вместо това Тръмп организира празненство в Белия дом, на което се прицели към „лъжците“, „човешката измет“, „разобличителите“ и „корумпираните ченгета“, извършили това „зло“ спрямо неговото президентство. "Всичко беше глупости", каза той. В епичен момент на отприщено словоизлияние Тръмп намекна, че може би навлиза в още по-тревожна фаза на своето президентство. След като си осигури предаността на 52 от 53 републиканци в Сената - с изключение на куражлията от Юта Мит Ромни - Тръмп вече е свободен да търси отмъщение срещу онези, които започнаха процедурата по импийчмънт.
Последният американски президент, който беше оправдан, след като бе подложен на импийчмънт, бе Бил Клинтън през 1999 г., заради това, че излъга, че не е правил секс със стажантка. Той се извини за поведението си в изявление, което отне по-малко от две минути. Тръмп прекара час и две минути, обявявайки война на всички, които му се противопоставиха. Ромни и Нанси Пелоси, председателката на Камарата на представителите в Конгреса от Демократическата партия, бяха начело в списъка му.
Обективният прочит на това, което беше представено в Камарата, не може да пренебрегне вината на Тръмп. Сред двата члена на импийчмънта беше препятстването на Конгреса. Тръмп отказа да сътрудничи на разследването. Той го лиши от свидетелите и документите, които по закон трябваше да представи дори при най-консервативното тълкуване на конституцията на САЩ.
В сенатския процес адвокатите на президента блокираха всички нови доказателства, включително показания от Джон Болтън, бившият съветник по националната сигурност. Според предстоящата му книга, Болтън е бил пряк свидетел на опитите на Тръмп да изтръгне политическа помощ от президента на Украйна Володимир Зеленски в замяна на отпускането на военна подкрепа от САЩ за почти 400 млн. долара.
Тръмп се подигра на обвинителите си, че им липсват преки свидетели, като същевременно забраняваше на свидетелите да дават показания.
Тръмп се отнесе към другия член на импийчмънта - злоупотребата с власт - със същата комбинация от презрение. Адвокатите му твърдяха, че почти няма ограничения за това, което може да направи американски президент, включително отклоняване на публични средства за политическа изгода. Това е известно като теорията за „самостоятелния ръководител“. Тръмп я сведе до карикатура.
Според неговото тълкуване американският президент не е много по-различен от монарха. Единственият контрол над властта му са избирателите. На практика американският електорат сега е неговото основно ограничение. Ако изключим Ромни, който сега е в немилост сред републиканците, консерваторите замениха ограниченото правителство с неограничена изпълнителна власт.
Трудно е да се надцени опасността, която преизбраният Тръмп би представлявал за американската система на контрол върху властите. Най-обезпокояващото е това, което би могъл да направи през осемте месеца преди изборите, за да повлияе на резултата.
Независимо от различията сред демократите, които в някои отношения са дълбоко идеологически, приоритетът им трябва да бъде запазването на конституционния ред на САЩ. Те трябва да номинират силен и вдъхващ доверие съперник на Тръмп. Ромни прояви принципност и смелост. Историята ще приветства тези, които последват неговия пример.