Kакто президентът Доналд Тръмп продължава да настоява пред избирателите, американската икономика е силна. Нивото на безработица е рекордно ниско. Заплатите са покачиха в долния край на пазара на труда. Акциите в САЩ остават близо до рекордни върхове, пише Рена Форухар за Financial Times.
Съществува обаче и друга реалност, която кандидатите за президент от Демократическата партия ще се стремят да експлоатират по време на предстоящите първични избори. През последните две десетилетия възможностите за много американци, особено по-младите хора, служителите със средна квалификация, фрийлансърите и малцинствата, ерозираха - благодарение на глобализацията, технологичното унищожаване на работни места и икономика на суперзвездите, която възнаграждава най-добрите много повече от останалите. Тази реалност помага на прогресивния кандидат Бърни Сандърс и в по-малка степен на Елизабет Уорън.
И двете реалности съществуват - не само в САЩ, но и в много други развити икономики. Нов доклад на глобалния институт McKinsey, който изследва растежа в страните от ОИСР от 2000 г. насам, установява, че възможностите за работа са се увеличили навсякъде: в 22 проучвани страни сега са заети 45 милиона души повече в трудоспособна възраст, отколкото през 2000 г. „Богатите страни създадоха много работни места и това трябва да бъде приветствано“, казва директорът в McKinsey Джеймс Мaника. Той посочва стимулите на централните банки, нарастващото търсене на услуги, увеличаващата се държавна заетост и цялостното икономическо възстановяване като ключови фактори за растежа на работните места.
В действителност това е тенденцията, от която Тръмп се възползва по толкова добър начин - за последно в обръщението си за състоянието на Съюза, както и в изявите си по време на Световния икономически форум в Давос по-рано. Той излиза с класическия аргумент за икономиката на предлагането: че ниските лихвени проценти, намаленията на данъците и дерегулацията са подпомогнали корпорациите, което от своя страна е създало повече работни места. Той, разбира се, не признава, че възстановяването от финансовата криза през 2008 г. не започна с него, но може да се похвали с данните за по-високия растеж и по-ниската безработица - тези, които най-лесно се комуникират с избирателите.
Този аргумент работи само на национално ниво. Ако разбиете данните до ниво индивиди и семейства, числата далеч не са толкова благоприятни. Повишаването на цените на жилищата, разходите за образование и до известна степен здравеопазването са изяли между 54 и 107 на сто от ръста в доходите на домакинствата не само в САЩ, но и в Австралия, Франция и Великобритания, казва се в доклада на McKinsey
Защитата на работните места е по-ниска, пенсионната тежест за физическите лица е по-висока. Спестяванията (особено за младите хора) са намалели. Времето за пътуване до добрите работни места, които са групирани само в няколко области в САЩ, се е увеличило. Работата на парче е нараснала, а заетостта на пълен работен ден с осигуровки е намаляла.