Наближава времето за вземане на решения във връзка с рамковия преглед на паричната политика и инструментите на Фед, като съобщенията са вероятни преди средата на годината, пише Гавин Дейвис за Financial Times. Какво трябва да очакват инвеститорите?
Ранните насоки от заместник-председателя на Фед Ричард Кларида сочат, че прегледът вероятно ще доведе до еволюционни, а не революционни промени. Съвсем наскоро обаче Федералният комисия за открития паричен пазар (FOMC) обсъди по-задълбочени нововъведения, по-специално преминаване към таргетиране на средната инфлация (AIT). Председателят Джей Пауъл каза миналия месец, че това ще представлява важна смяна на рамката за централната банка.
Основните цели на всяка промяна във формата на рамката са ясни. Почти всички членове на FOMC смятат, че целта за инфлация от 2 на сто, въведена през 2012 г., е довела до неумишлен низходящ уклон на инфлацията в дългосрочен план.
Лихвените проценти често са ограничавани от нулевата долна граница, което води до периоди, в които инфлацията е спадала доста под 2 на сто. Настоящият мандат на Фед не изисква централната банка да компенсира тези периоди с последващи такива на инфлация над 2 на сто. Средният процент на инфлация от 2012 г. насам е постоянно под 2 на сто, а инфлационните очаквания също спаднаха под целта.
Кумулативният резултат е, че ценовото ниво (измерено чрез основния дефлатор на личните разходи за потребление) сега е с 5 на сто под това, което щеше да бъде постигнато, ако инфлацията бе средно 2% след 2012 г.
FOMC очевидно не желае повече да толерира това пропускане на целта. След прегледа комисията ще възприеме нов метод за таргетиране, който има за цел да задържи инфлацията на ниво от средно 2% в бъдеще. FOMC смята, че това ще намали вероятността САЩ да попаднат в капана на дефлационен цикъл или постоянно ниска инфлация, последвайки примера на Япония и еврозоната.
Основният въпрос е как точно да променим дефиницията на целта за инфлацията, за да постигнем това.
Най-радикалният подход би бил да се обяви, че инфлацията ще бъде средно 2 на сто за дълги периоди, като изчислението ще започне от 2012 г., когато първоначалната цел беше обявена. Това би било логична начална дата, но такава политика би изисквала инфлацията да се движи с около 1 на сто над целта през следващите пет години, за да компенсира натрупания дефицит.