Изглежда немислимо, че епидемията от коронавирус, която уби над 600 души и затвори две трети от китайската икономика, може да бъде бича за акциите. И все пак шънджънският индекс ChiNext (с голямо тегло на частния сектор) не само игнорира разпродажбите по-рано тази седмица, но и удари тригодишен връх в четвъртък, пише Шули Рен за Bloomberg.
Кое е най-очевидното обяснение? Тази епидемия дава възможност на регулаторите да поправят минали грешки без да изглеждат глупаво.
Да си примопним 2018 г., когато Китай преживя един от най-сериозните пазарни сривове в света. Разпродажбата започна доста преди търговската война, тъй като инвеститорите очакваха рекордни корпоративни дефолти, дори в електронния и технологичния сектор на новата икономика. По-късно през годината акциите се понижиха още повече, тъй като компаниите имаха трудности в посрещането на маржин изискванията. Повече от 20% от пубичните дружества бяха заложили приблизително една трета или повече от своите акции, за да задоволят финансовите си нужди.
Всичко това се случи, защото в края на 2017 г. Китай обяви война на сенчестото банкиране, основният канал за кредитиране на частния бизнес. През април 2018 г. Пекин въведе мащабни правила за своите банки, изисквайки от тях да се придържат към традиционното отпускане на заеми и да измислят креативни продукти за управление на богатството, които подпомагаха гладния за кеш частен сектор в миналото.
През миналата година се усили мърморенето, че войната на Пекин срещу банкирането в сянка не може да продължава. В края на краищата икономиката на Китай страдаше след две години на рекордни дефолти, изострени както от непредвидената търговска война, така и от новите, драконовски кредитни политики.
Засега обаче висшите ръководители в Пекин се съпротивляват на интензивните лобистки усилия на банкерите. Кредиторите все пак имат гратисен период до края на тази година, за да се съобразят изцяло с новите правила. Още едно удължаване на този срок би било мълчаливо признание, че правила са преди всичко лошо проектирани и експериментът е провал. Това, което китайските бюрократи мразят най-много, е загубата на лице.
Коронавирусът промени говоренето.Регулаторите наскоро заявиха, че ще се съгласят на още едно удължаване за банки, които се затрудняват със спазването на новите правила. Китайската медия Caixin наскоро съобщи, че гратисният период може да бъде продължен с още една година до 2021 г.
През последната седмица различни органи на раздутата китайска бюрокрация се задействаха, за да стабилизират финансовите пазари в страната, като Народната банка в понеделник осъществи най-голямата еднодневна парична инжекция от 2004 г. насам. От всички нови политики, които се появиха обаче, пълното спиране на войната със сенчестото банкирането би било най-полезно.
Така или иначе частният бизнес никога досега не е имал голям достъп до традиционните банкови заеми, така че намаляването на основния лихвен процент от Народната банка - лихвите, която банките предлагат на своите най-добри корпоративни клиенти - няма да свърши работа. Междувременно през последните две години много добри компании тръгнаха на зле, защото не можеха да рефинансират нуждите си от оборотни средства. Това обяснява и защо тази седмица индексът ChiNext изпревари този на сините чипове Shanghai Composite, който е изпълнен с държавни предприятия.
По природа китайците са оптимистично настроени и прощаващи. Вместо да се оплакват как първоначалното потулване на коронавируса от некомпетентните власти в Ухан предизвика криза в цялата страна, местните инвеститори гледат на чашата като наполовина пълна. Най-накрая Пекин може да загърби погрешната си война срещу банковото дело в сянка и да даде възможност на частния сектор да диша.
09:36 | 12.09.22 г.