Дори с излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) е грешка да се мисли, че посоката на Съюза изцяло се свежда до френско-германската двойка. Други държави също имат значение. В последно време обаче следващите две най-големи икономики - Испания и Италия, не участват при разработването на европейски политики, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
И двете страни не упражняват тежестта, която им съответства, но по противоположни причини. Италианският елит е наясно с интеграцията, която иска, но не смее да я преследва на фона на най-евроскептичното обществено мнение в Европа. За разлика от това, испанските политици си имат работа с изключително приятелски настроен към ЕС електорат и не се страхуват да прокарват нови европейски инициативи. Често обаче им липсват самите политики.
В редица области - имиграцията, да речем, или реформата в еврозоната, всяка от страните би могла да помогне за изместване на баланса, ако се придържа към ясна и реалистична европейска стратегия с вътрешна подкрепа.
В Италия въпросът сега е дали победата на Демократическата партия над заплахата от дясната Лига на последните регионални избори освобождава проевропейските елити от задържането на евро реформите навреме за срещата на високо равнище през март.
В дългосрочен план Испания може би е тази, която трябва да следим. Мадрид има по-голям резерв от политическа репутация от Рим, след като се въздържа от антагонистичната позиция, възприета от предишното италианско правителство. Испания отбелязва силни икономически резултати от момента на възстановяването след кризата, като редовно отчита 3 процента на растеж и бърз темп на създаване на работни места.
Това, което й липсва от известно време, е функциониращо правителство. Четири безрезултатни общи избори за четири години означават парализа. Сега страната изостава както с бюджета си, така и с фискалната консолидация, изисквана съгласно европейските правила, и която все пак постепенно напредваше до миналата година.
Ако коалицията, сформирана миналия месец от премиера Педро Санчес между неговата социалистическа партия и лявата Подемос, може да даде на страната по-силно усещане за посока, Испания има възможност да даде нов тласък в създаването на европейски политики.
Тя, например, може публично да разгледа предложението на Германия за завършване на банковия съюз от миналия ноември и да отговори със свой конкретен компромисен вариант, съсредоточен върху това страната да намали експозицията на банките към собствения им държавен дълг в замяна на общоевропейска схема за гарантиране на депозити. Това е нещото, което може да придвижи дебата напред.
Испания също може да помогне за разблокиране на преговорите за бюджета на ЕС. Вместо да се коалира с други нетни получатели на средства от ЕС (нетните й постъпления във всеки случай са най-малки като дял от БВП), тя би могла да потърси обща позиция с нетните донори, като изработва предложения за бюджет, който е щедър, но агресивно пренасочва парите от старите програми към тези, които недвусмислено помагат за въглеродния преход. Това би било приветствано от хората в Брюксел, които желаят да използват общ зелен дневен ред за преодоляване на традиционните конфликти, при които печалбата за едни може да дойде само след загуба за други.
23:16 | 13.09.22 г.