На последно място, ЕС заявява, че „като се има предвид... географската близост на Обединеното кралство и икономическата взаимозависимост, предвижданото партньорство трябва да гарантира открита и честна конкуренция... За тази цел предвижданото споразумение следва да поддържа общите високи стандарти в областта на държавната помощ, конкуренцията, държавните предприятия, социалните и екологични стандарти, тези за заетост, изменението на климата и съответните данъчни въпроси.“
Това, което казва ЕС е, че автономията на Острова спира там, където започва да му причинява неудобства. Ако Великобритания настоява за това, възможно е сделката, към която се стреми, да не бъде договорена.
На разумното заключение, че е вероятно да няма сделка, са възможни три отговора.
Първият е, че ЕС ще се предаде. Това е доста малко вероятно. За да може ЕС да отстъпи по въпроса за „равнопоставеността“, например, ще се наложи да се довери на Обединеното кралство, че то няма да се конкурира, като подкопава стандартите на Съюза. За какво друго обаче – ще попита ЕС – е цялата тази свобода? Защо ЕС да трябва да се довери на Борис Джонсън?
Вторият отговор е, че за Великобритания няма значение, ако не бъде постигната сделка. Само че има значение. Дори ако провалът е „само“ по отношение на търговските аспекти на преговорите, като други части се договорят, което е малко вероятно, цената за Обединеното кралство от внезапно прекъсване на връзките може да е огромна.
През 2018 г. собственият анализ на правителството стигна до заключението, че британската икономиката може да се окаже с между 6 и 9 на сто по-малка в дългосрочен план при сценарий „без сделка“. Това е значително по-лошо от вече неблагоприятния резултат от споразумението за свободна търговия със стоки. Освен това внезапната промяна на настоящите договорености би предизвикала шок. Великобритания не би „просперирала силно“, както твърди Джонсън. Отговорните правителства не причиняват такива шокове на своите икономики.
Последният отговор е, че в крайна сметка Джонсън ще отстъпи от червените си линии. Той направи това миналия октомври по въпроса за ирландската граница, когато прие икономическото разчленяване на собствената си държава - нещо, което предшественикът му бе отказал категорично - като през цялото време отричаше, че е направил нещо подобно. Способността да се предаваш без да го признаваш е вид гениалност. Може би премиерът ще изнамери описание за унизителните капитулации, което да ги представя като велики победи.
Това обаче е надежда срещу надеждата. Както стоят нещата в момента, съществува фундаментален конфликт по отношение на обхвата на предвижданите споразумения, управлението на новата сделка и - вероятно най-неприятно, по отношение на данните, рибарството и "равнопоставеността". Накратко, има много разногласия по отношение на естеството на бъдещите отношения и много малко време, в което да се постигне съгласие. Вероятният резултат е да няма сделка. Ако стане така, колкото по-голямо е последващото сътресение, толкова по-вероятно е правителството на Джонсън да обвини ЕС за него. Може дори да търси отмъщение, като например да се опита да се съюзи със САЩ срещу блока.
Преди всичко ограничено споразумение за свободна търговия би било по-добро, отколкото никаква сделка, но няма да бъде безболезнено.
преди 4 години Не е нужно да се влиза в дълбочината на изказването защото то е ясно от само себе си. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Е РЕШИЛА ДА ЗАПАЗИ МОНОПОЛНИТЕ СИ ПРАВА ВЪРХУ ОНЕЗИ ЧАСТИ ОТ БИВШАТА СИ ИМПЕРИЯ, до които достъпа на други държави като КИТАЙ , САЩ , и ЕС ще бъде ограничен. КАК ЩЕ ГО ПОСТИГНЕ ЛИ??АМИ КАКТО И ПРЕДИ. На купюрите на местните валути ще цъфти НЕ САМО ЛИКА НА КРАЛИЦАТА , но и нейното право на СУВЕРЕН който ще взема решението от последна инстанция. Само като си помисли човек какво е била и за какво се бори да бъде БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ започва да се съмнява, че това може да се случи. Всъшност всичко се случва не със силата на оръжието , а с едни познати ни общочовешки ценности представляващи хартиени носители с изрисуван ЛИКА НА КРАЛИЦАТА, към които са насочени погледите на всички корумпирани управляващи. ПРЕДПОЛАГАМ,ЧЕ СЕ ДОСЕЩАТЕ КАКВО ЩЕ Е БЪДЕЩЕТО НА БРИТАНСКАТА ЛИРА И КАК ТЯ ЩЕ СЕ ВПИСВА В НОВИТЕ ПОЗАБРАВЕНИ КОЛОНИИ. Ами на ДОБЪР ПЪТ И УСПЕХ В БИТКАТА ЗА ДУШИТЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ В ТЕЗИ ДЪРЖАВИ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години ехаааа, хем офшорна, хем и високотехнологична ... оно е баница, режеш и ядеш и после тече мед и мляко от Темза, всичко звучи толкова лесно от твоята уста ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Едно ограничено търговско споразумение, за стоки и капитали е много добре. Самостоятелна британия обаче трябва да има контрол върху своите данъци, върху държавни субсидии, върху възможността да се превърне в данъчен и офшорен рай за чужди капитали (така привличайки капитали) , да избяга от голямата бюрокрация на ЕС, да пусне и да осигури условия на технологичните фирми и много други неща които ще дадат сила на икономиката, извън традиционния разнос на стоки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Хубаво е първо Борис Джонсън да се простреля в двата крака, за да видим доколко е готов на такава саможертва, а след това да говори от името на всички британци. А, ако е само до самата метафора, може да каже, че по-скоро е готов да бута количка със сладолед, отколкото да е премиер, ако ЕС се намесва в делата на UK. отговор Сигнализирай за неуместен коментар