Великобритания е готова да се простреля и в двата крака

На последно място, ЕС заявява, че „като се има предвид... географската близост на Обединеното кралство и икономическата взаимозависимост, предвижданото партньорство трябва да гарантира открита и честна конкуренция... За тази цел предвижданото споразумение следва да поддържа общите високи стандарти в областта на държавната помощ, конкуренцията, държавните предприятия, социалните и екологични стандарти, тези за заетост, изменението на климата и съответните данъчни въпроси.“

Това, което казва ЕС е, че автономията на Острова спира там, където започва да му причинява неудобства. Ако Великобритания настоява за това, възможно е сделката, към която се стреми, да не бъде договорена.

На разумното заключение, че е вероятно да няма сделка, са възможни три отговора.

Вторият отговор е, че за Великобритания няма значение, ако не бъде постигната сделка. Само че има значение. Дори ако провалът е „само“ по отношение на търговските аспекти на преговорите, като други части се договорят, което е малко вероятно, цената за Обединеното кралство от внезапно прекъсване на връзките може да е огромна.

През 2018 г. собственият анализ на правителството стигна до заключението, че британската икономиката може да се окаже с между 6 и 9 на сто по-малка в дългосрочен план при сценарий „без сделка“. Това е значително по-лошо от вече неблагоприятния резултат от споразумението за свободна търговия със стоки. Освен това внезапната промяна на настоящите договорености би предизвикала шок. Великобритания не би „просперирала силно“, както твърди Джонсън. Отговорните правителства не причиняват такива шокове на своите икономики.

Последният отговор е, че в крайна сметка Джонсън ще отстъпи от червените си линии. Той направи това миналия октомври по въпроса за ирландската граница, когато прие икономическото разчленяване на собствената си държава - нещо, което предшественикът му бе отказал категорично - като през цялото време отричаше, че е направил нещо подобно. Способността да се предаваш без да го признаваш е вид гениалност. Може би премиерът ще изнамери описание за унизителните капитулации, което да ги представя като велики победи.

Това обаче е надежда срещу надеждата. Както стоят нещата в момента, съществува фундаментален конфликт по отношение на обхвата на предвижданите споразумения, управлението на новата сделка и - вероятно най-неприятно, по отношение на данните, рибарството и "равнопоставеността". Накратко, има много разногласия по отношение на естеството на бъдещите отношения и много малко време, в което да се постигне съгласие. Вероятният резултат е да няма сделка. Ако стане така, колкото по-голямо е последващото сътресение, толкова по-вероятно е правителството на Джонсън да обвини ЕС за него. Може дори да търси отмъщение, като например да се опита да се съюзи със САЩ срещу блока.

Преди всичко ограничено споразумение за свободна търговия би било по-добро, отколкото никаква сделка, но няма да бъде безболезнено.