Израел го обожава, палестинците го мразят, а останалата част от арабския сват... Е, те не са съвсем сигурни какво да мислят.
Реакцията на Йерусалим и Рамала на дългоочаквания мирен план на президента Доналд Тръмп беше очаквана, тъй като той представи предложение, което е силно в полза на Израел и което, ако бъде приложено, ще разбие мечтите на палестинците. Но сподавените реакции в останалите близкоизточни столици показват новата динамика на властта в региона, която до голяма степен засенчи столетните борби за територии и тласна някои страни от Персийския залив по-близо до Израел, посочва Bloomberg в свой материал.
„Основният двигател на подобрението в отношенията между Израел и Персийския залив при закрити врата е общият страх от хегемонна ислямска република в Техеран“, посочва Айхам Камел, ръководител на изследователското звено за Близкия изток и Северна Африка към Eurasia Group. „Палестинският въпрос вече не е най-важният двигател на арабската политика“, допълва той.
На извънредна среща в събота Арабската лига се очаква да отхвърли предложението на Тръмп, изготвено без участието на Палестина.
И макар че нито едно арабско правителство не даде одобрението си за плана, регионални сили като Египет и Саудитска Арабия, например, се въздържаха от критики по отношение на мерките, които изискват много повече от палестинските, отколкото от израелските лидери. Вместо това и Кайро, и Рияд призоваха двета страни да започнат отново преговори под егидата на Вашингтон. Обединените арабски емирства (ОАЕ) определиха предложението като „сериозна инициатива“ и начална точка за преговори.
Много от тези държави, разбира се, имат важни икономически и военни взаимоотношения със САЩ и не биха желали те да бъдат помрачени, отхвърляйки или критикувайки плана на Тръмп.
Необходимостта от подкрепа за плана на Тръмп
Според критици на предложенията на американския президент те обслужват предимно вътрешнополитически цели в САЩ и Израел.
Ако планът на Тръмп получи шанс, то ангажирането с тревогите на арабските лидери, които те все още не отправят гласно, и спечелването на тяхната подкрепа ще бъде от ключово значение. Той ще се нуждае от одобрението на управляващите и техния натиск върху Палестина също да склони.
САЩ може да получат задочна помощ в лицето на Иран, където властите отпуснаха примката около ядрената си програма и по традиция подкрепят основните врагове на някои от страните от Персийския залив. Също така от полза може да се окажат и действията на Турция – все по-ангажирана в регионалните конфликти и енергийни битки, която също така е и отявлен поддръжник на ислямската политика, така ненавиждана в Персийския залив.
Но оставяйки настрана хладнокръвните стратегии, налице е и поколенческа промяна, смята Хюсеин Ибиш, старши изследовател към Arab Gulf States Institute във Вашингтон. Той прави сравнение между отношението спрямо Израел от страна на саудитския крал Салман (в 80-те си години) и неговият 34-годишен син принц Мохамед бин Салман. Принц Мохамед „не вижда Израел или еврейския национализъм като извънреден или дори като осъдителен феномен“, казва Ибиш.
Принцът е близък с Джаред Къшнър – зетят на Тръмп и един от архитектите на неговия близкоизточен план. Името техните взаимоотношения са ключът към успешното убеждаване на американската администрация, че предложенията ще минат, посочва Камел.
Това обаче е малко вероятно да бъде достатъчно, докато палестинците продължават да са маргинализирани и встрани от случващото се.
„Дори и най-прагматичните лидери в региона ще се затруднят да приемат нормализирането на отношенията с Израел, докато палестинците продължават да отхвърлят „сделката на века“ на Тръмп“, казва още Камел.
Абас под натиск
Арабските държави от персийския залив знаят, че опасенията за сигурността им не могат да бъдат решени, докато палестино-израелският конфликт продължава да дестабилизира региона и няма видимо решение.
„Окупацията е подарък, който продължава да дава плодове на всички техни врагове – в това число Иран и Хизбула, Ал Кайда и Ислямска държава, както и на всеки, който иска да поеме лидерството в опозицията срещу Израел и защитата на палестинската кауза“, казва Ибиш.
Оставяйки настрана неговите краткосрочни предизборни ефекти, последствията от предложението на Тръмп – и заемането на преобладаващо израелска позиция в дългосрочното търсене на решение за окупацията – тепърва ще стават ясни. За 84-годишния палестински президент Махмуд Абас, палестинските политически сили и палестинския народ натискът е още по-непосредствен и дори може да доведе но нови размирици, смята Джехад Харб от Palestinian Center for Policy and Survey Research.
„Както Фатах, така и Хамас осъзнават, че сега палестинската ситуация се намира на кръстопът и единственият начин за излизане от положението е единството“, посочва той. „Без него Израел ще продължи с прилагането на „Визията на Тръмп“, допълва Харб.