„Най-после сме сами.” Баща ми ми каза, че e чул тези думи от възрастен джентълмен, седнал до него в лондонското метро през юни 1940 г. веднага след падането на Франция. Същото уединение окуражава Brexit. Тогава това беше илюзия - не Великобритания сама, а съюзът с по-големи сили спечели втората световна война. Илюзия е и сега. Обединеното кралство няма да бъде само, а ще бъде по-самотно, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Не можем да знаем какво щеше да стане, ако референдумът през 2016 г. имаше обратния резултат. Това е пътят, който не бе избран. Но ние знаем някои последици и може поне да предположим други.
Brexit е решение за отделяне на Обединеното кралство от институциите, управляващи континента, от който то неизбежно е част. Един ефект е сигурен: британците ще загубят правото си да се движат и работят в целия ЕС, както и гражданите на ЕС да живеят и работят във Великобритания. Това е ограничаване на свободата. Това е резултат от настояването, че не трябва да имаме едновременно британска и европейска политическа идентичност. Това е победа на тесногръдието.
Директното влияние на британския политически избор върху този на съседите също ще изчезне. Британските политици ще притискат носове о прозорците на ЕС, тъй като там ще се вземат решения, които ги засягат. Тези решения ще определят развитието на единния пазар и политиките на ЕС в областта на търговията и климата. Без Обединеното кралство ЕС все още ще има 450 млн. души и ще произвежда 18 на сто от световния БВП. Той ще остане и най-важният търговски партньор на Великобритания. Самоизключването на Обединеното кралство ще има значение.
Нещо повече, никога през живота ми британското правителство не е било така решено да нанесе икономически щети на собствения си народ, посочва Уулф. Собственият анализ на правителството, публикуван през ноември 2018 г., заключава, че при ограниченото споразумение за свободна търговия, към което правителството се стреми, брутният вътрешен продукт на човек във Великобритания вероятно ще бъде с около 5 на сто по-малък в дългосрочен план, отколкото би бил иначе. Премахването на нетната имиграция от Европейското икономическо пространство би увеличило загубата с 0,5 процентни пункта. Възможно е Обединеното кралство да загуби близо половината от потенциалното си увеличение на БВП на глава от населението през следващото десетилетие, с мрачни последици за приходите и разходите на правителството.
Това игнорира краткосрочната цена. Саджид Джавид, британският финансов министър, каза на бизнеса да се откаже от призивите за регулаторно сближаване с ЕС, като заяви, че имат три години да се подготвят. Това са глупости. Никой не знаеше (и дори сега не знае) какво споразумение, ако има такова, ще бъде постигнато. Комбинацията от несигурност относно резултата, с минимално време за корекция, е гротескно безотговорна.
02:36 | 14.09.22 г.