Европейската централна банка (ЕЦБ) официално започна дългоочаквания преглед на своята стратегия за паричната политика по-рано миналия месец. Като първи подобен преглед от 2003 г. насам той е добре дошъл, ако не и закъснял. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард даде знак за амбициозен процес, който „няма да остави камък непреобърнат“.
Много внимание бе отделено на нейния план за вграждане на фактори, свързани с изменението на климата, в работата на ЕЦБ. Други големи теми, като например необходимостта от дигитално евро, също биха могли да бъдат представени. ЕЦБ обаче трябва на първо място да преоцени своята основна работа по оптимизиране на паричната политика с цел постигане на ценова стабилност, пише Financial Times в редакционен коментар.
Заедно с други централни банки ЕЦБ научи по трудния начин колко е сложно да предаде убедително мисленето си на домакинствата, компаниите и финансовия сектор. Пазарите понякога се съмняват в желанието на централните банки да се придържат към курса, който бяха обявили и се оказа правилен. Обществените възприятия за инфлацията се различават силно от официалните индекси. В еврозоната домакинствата смятат, че инфлацията е била средно 9 на сто годишно в периода 2004-2018 г., докато вярното число е 1,6 на сто.
Ако частният сектор няма доверие или разбира неправилно централните банки, паричната политика ще е по-малко ефективна, тъй като хората ще се въздържат да базират решенията си на нея. Популярните опасения за това, което прави централната банка, също могат да ерозират политическата й легитимност.
Би било полезно ЕЦБ да последва примера на Федералния резерв на САЩ в провеждането на роудшоута из цялата страна, за да се насърчи двупосочната комуникация.
Има обаче и технически проблем, произтичащ от настоящото определение на ЕЦБ за инфлационната й цел - под, но близо до 2 на сто. Това е неясно: колко близо е „близо”? То дава и сигнали, че централната банка се интересува повече от недопускане на инфлацията да се покачи над 2 на сто, отколкото да падне под това ниво, въпреки че и Лагард, и нейният предшественик настояваха, че целта е симетрична. Самият факт, че трябваше да бъдат настойчиви обаче доказва, че възприятието за уклон в посока надолу е трудно да бъде разсеяно.
Ценовият индекс, използван от ЕЦБ, също мъти водите на паричната политика. Той може би не обхваща опита на населението с ценовия натиск и включва вносни цени, над които централната банка има по-малко влияние в сравнение с вътрешно генерираната инфлация.
Като минимум прегледът трябва да разреши тези проблеми. Той следва да вземе предвид алтернативни мерки за инфлация. Преди всичко трябва решително да отстрани съмненията относно симетрията, като премахне израза „под, но близо до“. Бяха изложени силни аргументи за таргетиране на диапазон, а не на точно число за инфлацията. Тъй като централните банки рядко могат да постигнат тясно определена цел с прецизност в икономика на свободния пазар, наличието на такава затруднява обяснението на политиката пред обществото.
В същото време приемането на целеви диапазон не би трябвало да се превърне в оправдание за ястребски настроения, нито пък да внесе нова неяснота. Според едно предложение диапазонът трябва да бъде в рамките на 1,5-2 на сто. Това обаче би изглеждало като оправдаване на миналите провали в опитите за достигане на инфлация от 2 на сто и би подкрепило възприемането на низходящия уклон. Освен това ненужно би отклонило еврозоната от целта от 2%, която следват и други големи валутни региони.
Диапазонът не е задължително да няма централна точка. Основна отговорност на централните банки е да дават на заемателите и кредиторите сигурност за стойността на дългосрочния заем. Целевият диапазон би осигурил на ЕЦБ необходимата гъвкавост, но е желателна по-конкретна фундаментална цел. Това би могло да се постигне чрез комбиниране на целеви диапазон от, да речем, 1,5-2,5 на сто в средносрочен план с цел за 2% инфлация в дългосрочен.
Инфлационната цел не е единствената слабост на ЕЦБ, но коригирането й би било добро начало на програмата за реформи на Лагард.
04:50 | 14.09.22 г.