От многобройни видове трудовата дискриминация - наемането на по-млади работници за сметка на по-възрастните получава най-малко обществено осъждане. Това е задълбочаващ се проблем не само защото равенството е все по-важно в политическия дневен ред, но и защото възрастовата дискриманция има все по-малко икономически смисъл, тъй като раждаемостта спада и нациите застаряват, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Спрямо 1950 г. средната възраст на населението се е увеличила с 47% в Европа и с 29% в Северна Америка, като тенденцията няма да се промени, според отдела за населението на ООН. В следващите десетилетия ООН очаква Азия и Латинска Америка да застареят по-бързо от днешните богати нации от Запада.
Въпреки че поставя по-голяма тежест върху системите за социално осигуряване, застаряването не е изцяло лошо - човечеството става по-добро в борбата с болестите и улесняването на живота, така че хората живеят и са продуктивни по-дълго от преди. По-дългият трудов живот, който се простира далеч над 60-годишна възраст, все повече се превръща в норма. Само че делът на хората на възраст над 55 години, които са наети на работа, се увеличава по-бързо в някои страни със застаряващо население и по-бавно в други.
В Германия, където редица големи компании инвестират в задържането на по-възрастните работници и дори в привличането на пенсионери обратно в работната сила, и в Полша, с острия й недостиг на работна ръка и сравнително слаба система за социално осигуряване, делът на заетите възрастни хора се увеличава бързо през последните 15 години. В САЩ и Русия обаче, които също имат застаряващо население, този дял стагнира. И в двете страни последните изследвания показват голяма доминация на възрастовата дискриминация, въпреки че тя е технически незаконна (в Европейския съюз дискриминацията, основана на възрастта при наемането на работното място също е забранена).
В неотдавнашно изследване Дейвид Ноймарк от Калифорнийския университет в Ървайн анализира практиките на голяма американска верига ресторанти и откри, че по-възрастните хора са канени за интервюта по-рядко от по-младите и са наемани по-рядко, дори ако възрастта на кандидата не е видна от молбата. Работата на Ноймарк обогати и без това обилните доказателства за възрастова дискриминация в САЩ.
В Русия, според скорошно проучване, вероятността 29-годишен да получи работа е два пъти по-голяма, отколкото за 48-годишен, който търси същата заетост. Предпочитанието към по-младите е типично за много посткомунистически страни без недостиг на работна ръка, като Румъния, Украйна и Словакия. Там продължителността на живота е по-ниска, отколкото в по-заможните съседни страни, а възрастта често се свързва с болезнения опит и манталитет от комунистическата система.
Не само в посткомунистическите общества възрастните хора имат лоша репутация като работници. Предполага се, че са бавни и неохотни в обучението и вземането на решения; те също се смятат за по-малко продуктивни, макар че получават по-високи заплати.
Предразсъдъците обаче не са по-обосновани от тези, основани на пол или раса. Доказателствата за действително разминаване между заплащането и производителността са оскъдни. По-възрастните работници не са по-малко продуктивни от по-младите. Въпреки че някои познавателни умения, като например способността да се запаметява много информация, наистина намаляват с възрастта, тази загуба се компенсира от способността на човек да работи въз основа на по-голям опит. Строго погледнато, дори повсеместните възрастови граници в професии като пилот или полицай, често защитавани от съдилищата при оплаквания от по-възрастните служители, не трябва да бъдат универсални. Някои хора са в по-добра форма на 60, отколкото други на 30.