Защо ЕС е уязвим на дипломатическо изнудване?

Една от най-популярните тези на ЕС относно еврозоната е следната: кой можеше да си помисли преди 10 години какъв напредък ще постигнем в създаването на нови институции, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times. Той гледа на това от по-различен ъгъл и се пита: до каква степен системата е годна за целите?

В момента най-голямата заплаха идва от външната политика, а не от финансовата нестабилност. Институционалното устройство на ЕС е също толкова неподготвено днес, колкото бе и преди 10 години, когато кризата в еврозоната започна да гърми. Русия и Турция обсаждат Италия във връзка с дипломацията за примирието в Либия. САЩ и Китай откриха, че е лесно да се изнудва Германия чрез заплахи за мита върху автомобилите. Китай заплаши, че ще внесе по-малко немски автомобили, ако Германия блокира кандидатурата на Huawei за изграждане на 5G мобилна мрежа за данни в страната. Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер потвърди медийната информация, че администрацията на САЩ заплашва да наложи мита, за да принуди Германия, Франция и Великобритания да задействат арбитражната процедура в ядрената сделка с Иран. Точно това и направиха трите държави миналата седмица.

През декември Конгресът на САЩ прие закона за санкции, свързани с националната отбрана, който включваше заплахи срещу Allseas. Базираната в Швейцария компания е отговорна за изграждането на последния участък от контролирания от Русия газопровод Северен поток 2 в Балтийско море. Представители на Германия, един от основните бъдещи потребители на газопровода, първоначално се надяваха, че Allseas може да ускори строителството през 30-дневния гратисен период, включен в законопроекта. Но САЩ продължиха натиска и Allseas спря работа, оставяйки недостроени 160 км.

Европейците не са свикнали с такава твърда дипломация. Те трябва да са подготвени по-добре. Едно от ранните произведения на Николо Макиавели, италианският дипломат и автор, включва есе за това как един принц трябва да се справи с разбунтували се поданици. Разликата днес е, че европейците вече не са принцът в този сценарий.

Причините, поради които ЕС е уязвим на дипломатическо изнудване, са самонанесени. Държавите от ЕС поддържат излишъци по текущите си сметки спрямо останалия свят. Германците се гордеят, че са най-големият износител в света, но не осъзнават как това ги прави уязвими. Немската външна политика обикновено следва тясната цел за подкрепа на индустриални интереси, особено в автомобилния и енергийния сектори.