Превърна ли се в истерия климатичният дебат?

"Искам да се паникьосате. Искам да се държите така, все едно къщата ви гори, защото това е така” - тези думи бяха изречени преди близо година, на 25 януари 2019 от 16-годишната шведска ученичка, която днес познава всяко дете: Грета Тунберг.

През януари 2020 тези думи придобиха още по-красноречив смисъл. Част от всеобщия ни дом - Земята - гори в буквалния смисъл на тази дума. В Австралия пожарникарите все още не могат да овладеят бушуващата огнена стихия. Хиляди хора бягат от родните си домове, милиони животни загиват в пламъците, пише в свой коментар за Deutsche Welle Мартин Муно.

Дори премиерът на Австралия Скот Морисън, който дълги години отричаше наличието на климатичните промени, сега се видя принуден да признае, че има връзка между глобалното затопляне на климата и горещите, сухи лета. Въпреки това той отказва да действа по-решително. Вместо това си остава привърженик на въглищата като източник на електроенергия.

И Германия сега изпитва на собствения си гръб това, че големият бизнес не отдава особено голямо значение на борбата срещу промените в климата. Независимо от всички протести, шефът на “Сименс” Джо Кезер явно няма намерение да се откаже от ангажимента, поет пред австралийската въгледобивна мина “Кармайкъл”, въпреки че сделката е незначителна от финансова гледна точка.

А автомобилната индустрия е направо безпомощна, защото не може да се справи с едно основно предизвикателство - да произвежда двигатели, които се задвижват с електроенергия или с водород, вместо с бензин.

Потребителите в Германия също не проявяват особена чувствителност към тематиката за защитата на климата: през 2019 г. в Германия бяха регистрирани над един милион джипове и други автомобили с висок разход на бензин. Така пазарният дял на тези крайно неподходящи за градската среда автомобили се увеличи до близо една трета. Експертите очакват, че след пет години всяка втора нова кола по германските пътища ще бъде SUV.  Екочасовникът тиктака неумолимо

Уви, много малко хора действат така, сякаш къщата им гори. Решенията за намаляване на парниковите газове често се оспорват, разводняват и изтикват на заден план, въпреки че времето за действия изтича. За да не се надхвърли критичната граница на затопляне с 1,5 градуса, е необходимо светът да ограничи отделяното количество на въглеродния двуокис поне до сегашното ниво - но за не повече от осем години. А след това емисиите следва да се намалят до нула. А какво правим ние? Потвърждаваме максимата на Алберт Айнщайн, че е безумие “да оставиш нещата да текат по старому и да очакваш, че нещо ще се промени".

Десните популисти също минават в контраатака: според тях, не климатичните изменения представлявали повод за тревога, а твърденията на Грета и нейните съмишленици. Техните предупрежденията били крайно преувеличени, дори истерични. Германски политици, сред които бившият сенатор по въпросите на околната среда в Хамбург Фриц Фаренхолт или саксонският премиер Михаел Кречмер, дори обявиха, че движението Fridays for Future (“Петъци за бъдещето”) насажда „климатична истерия“.

Разбира се, може да се спори за начина, по който искаме да постигнем климатичните цели, заложени в Парижкото споразумение. Въпреки това е недопустимо защитниците на климата да се злепоставят като истерични хора. Неслучайно за анти дума на годината 2020 в Германия беше избрано словосъчетанието “климатична истерия”.