По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Емил Димитров е новият министър на околната среда и водите, заемайки поста от Нено Димов, който получи обвинение за безстопанственост и на 10 януари подаде оставка от ареста. Още в първия ден на новия политически сезон и след минимални дебати парламентът одобри рокадата в правителството cъс 111 гласа "за" (ГЕРБ, "Обединени патриоти" и двама независими) срещу 96 против. От ВОЛЯ не участваха в дебатите и гласуването, с което улесниха вота.
Новият министър нямаше и ден за навлизане в дейността, а почти веднага замина за Перник, за да се запознае със ситуацията там.
В събота вече имаше готово решение - Перник да се захранва с вода от яз. "Белмекен", през част от водопреносната мрежа на София. Това предложение направи в събота на извънредно заседание правителството, а самото заседание бе излъчвано във Facebook пряко от профила на премиера Бойко Борисов. Ще бъде построен нов водопровод през Мало Бучино до Перник с дължина 13 километра и половина и така ще бъдат осигурени необходимите количества вода. Срокът за изпълнение на мярката е 45 дни. Количествата, които ще бъдат осигурени, най-вероятно няма да премахнат водния режим в града.
Правителството създаде ВиК холдинг, който да обедини всички водопреносни дружества в страната. Капиталът на структурата ще е 1 млрд. лева. Припомняме, че на последното правителствено заседание в края на миналата година премиерът Бойко Борисов поиска всички ВиК дружества в страната да бъдат обединени в едно. Поводът беше водната криза в Перник, а идеята е по-лесно да се контролира инфраструктурата, да се правят ремонти и рехабилитация на водопроводната мрежа. Днес премиерът отново подчерта, че проверките на ВЕЦ-овете са на първо място, а на второ – производството на ток.
Лотарии с билетчета за търкане да могат да се организират само от държавния тотализатор, а продажбата им да се извършва единствено в лицензирани обекти, които са далече от училища. Това предложение за промяна на Закона за хазарта внесоха бившият вицепремиер Валери Симеонов и депутати от НФСБ в четвъртък. В петък стана ясно, че депутатите от ГЕРБ подкрепят идеята на коалиционния си партньор. Ако предложението бъде прието, двете частни лотарии, които са на този пазар в момента - "Национална лотария" и "Лотария България", ще трябва да си върнат лицензите и да преустановят дейност на пазар, който се оценява от специалистите на стотици милиони лева годишно. Реакция до медиите имаше от "Национална лотария“, откъдето заявиха, че: „Национализирането на частен бизнес е недопустим прецедент, който ще доведе до необратими последствия за държавата, законодателната и изпълнителната власт. Фундаменталното нарушаване на установения от Конституцията на Република България правов ред, и грубото погазване на европейското законодателство ще причини огромни финансови и репутационни щети на България. Отговорността и последствията от тези действия няма да бъде носена от политиците, стоящи зад внасянето на проекта, а от българските гласоподаватели и данъкоплатци“.
Министерството на финансите продаде петгодишни облигации за 200 млн. лв. при -0.11% доходност. Тази отрицателна стойност означава, че реално не държавата ще плаща на инвеститорите да държат дълга ѝ, а обратното. Две трети от книжата са закупени от банките.
Българското правителство ще поеме нов дълг за 200 млн. лева след седмица. Българската народна банка обяви, че на 27 януари ще проведе аукцион за емитирането на лихвоносни съкровищни облигации, след като предложи за продажба ДЦК от емисия BG 20 401 19 211 от 21 юни 2019 г., съобщи пресцентърът на централната банка.
Страната ни се отказва от европейско финансиране на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. След като Агенция "Пътна структура" кандидатства за над половин милиард лева през август 2019 г., от ЕК отговориха, че в проекта има редица странни разминавания, грешки и пропуски. България трябваше да ги коригира в рамките на три месеца. Сега се оказва, че пътната агенция е предпочела да не се съобрази със забележките на Брюксел и явно сега магистралата ще се строи с пари от бюджета.
Общо 458 млн. евро. е предвидената от Европейската комисия субсидия за България за периода 2021 - 2027 г., с която страната ще трябва да компенсира засегнатите от прехода към нисковъглеродна икономика. Това става ясно от разпределението на 7,5-те млрд. евро от Фонда за справедлив преход, който беше представен тази седмица. Общата сума за България е 1,710 млрд. евро, но разликата ще трябва да дойде от вече определените за България кохезионни фондове и от държавния бюджет. България може да се надява на още 4,5 млрд. евро под формата на инвестиции, гарантирани от ЕС и Европейската инвестиционна банка.
p { margin-bottom: 0.25cm; line-height: 115%; background: transparent } a:link { color: #000080; so-language: zxx; text-decoration: underline }
ЕС и еврозоната
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи плановете си за финансиране на „Европейската зелена сделка“. Целта е Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г.
За тази цел между 2021 и 2030 г. трябва да бъдат мобилизирани допълнителни публични и частни инвестиции в размер на поне 1 трлн. евро в климатични проекти. Около 500 милиарда евро от целевия обем на инвестициите трябва да дойдат от бюджета на ЕС. Освен това има допълнителни 100 млрд. евро помощ за структурни промени, но бюджетът на ЕС е насочен само към 7,5 милиарда евро допълнителни разходи годишно, които след това ще бъдат разширени с вноски от страните от ЕС и помощ от инвестиционната програма InvestEU и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). В допълнение, още 100 милиарда евро ще бъдат осигурени от страните от ЕС, а 300 млрд. евро - от частни инвеститори.
Въпреки това става очевидно, че ЕК едва ли ще успее да изпълни своите планове под тази форма. Различни правителства в държавите членки на ЕС, включително Германия, вече сигнализират за отрицателно отношение към увеличаване на националните вноски в преговорите за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода от 2021 до 2027 година.
Годишният темп на ръст на инфлация в еврозоната възлиза на 1,3% през декември 2019 г., спрямо отчетеното увеличение от 1,0% през ноември. Година по-рано потребителските цени за отчели ръст от 1,5%, съобщават от статистическата служба на Европейския съюз Евростат.
Според еврокомисаря по търговията Фил Хоган наказателните мита, с които правителството на САЩ заплашва да обложи вноса на автомобили в ЕС, вече не са проблем. Той е останал с това впечатление, след като се е срещнал с висши държавни служители на САЩ във Вашингтон.
Лондон официално отхвърли втори референдум в Шотландия. Британският премиер Борис Джонсън изпрати на шотландския първи министър Никола Стърджън писмен отговор, с който отхвърля молбата ѝ за провеждане на референдум за независимостта на Шотландия. Подобно допитване не може да бъде направено без съгласието на британското правителство.
Снимка: Duncan McGlynn/Pool via Bloomberg
Германия планира 86 млрд. евро инвестиции за жп модернизация. Целта е за 10 години не само да се подобри състоянието на релсите, мостовете и вагоните, но и да се изградят нови маршрути, за да се привлекат пътниците от автомобилите и самолетите. Това е част от стратегията на страната за "по-зелен" транспорт. Според плана правителството ще осигури 62 млрд. евро, а държавният жп оператор Deutsche Bahn ще осигури останалите 24 млрд. евро.
Германският брутен вътрешен продукт нарасна с 0,6% през 2019 г. в сравнение с предходната година. Това е най-малкият ръст от 2013 г. насам. Специалистите са единодушни за причините за понижението. Никола Бранд от ОИСР казва: „Спадът в растежа идва от търговските спорове. Тук Германия, със своята експортно ориентирана индустрия, е под кръстосан огън. Несигурността в търговията остава. Големият въпрос е: колко дълго ще продължи възхода на вътрешната икономика? Ако несигурността не бъде потушена, тя може да се прелее върху местната икономика“.
Федералното правителство на Германия и правителствата на съответните федерални провинции се договориха за график за спиране на електроцентралите, работещи с лигнитни въглища. Според него Германия трябва да излезе от въглищата и лигнита най-късно до 2038 г. В замяна на това въглищните региони ще получат общо 40 млрд. евро за преструктуриране на икономиката си. Операторите на електроцентралите ще получат 2,6 милиарда евро компенсации. Федералното правителство има за цел да приеме законопроекта за постепенно премахване на въглищата до средата на годината.
Според предварителни изчисления на Федералното министерство на финансите федералното правителство постигна рекорден излишък от 13,5 млрд. евро през 2019 г. Освен това има 5,5 милиарда от така наречения резерв за убежища. Причините за излишъка са по-ниското ниво на лихвите, по-високи от очакваните данъчни приходи и средствата, които не са привлечени от провинциите и общините.
Северна Америка
САЩ и Китай подписаха първата фаза на частично споразумение за разрешаване на търговския си спор. Китай се ангажира да внася американски продукти за 200 млрд. долара, за да намали търговския дефицит в САЩ. В замяна САЩ обещаха да намалят митата за внос и временно да стопират предварително обявените увеличения. Американското правителство също така вече не обвинява Пекин във валутни манипулации. Китай сега е само една от десетте държави, чиито икономически политики са критично наблюдавани от правителството на САЩ, включително Германия.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп номинира двама икономисти за откритите директорски позиции във Федералния резерв на САЩ. Единият е бившият съветник на кампанията на Тръмп Джуди Шелтън, а другият - Кристофър Уолър, който в момента работи за Фед в Сейнт Луис. И двамата кандидати все още не са потвърдени от Сената.
Сенатът на САЩ одобри преработеното Северноамериканско споразумение за свободна търговия между Съединените щати, Канада и Мексико (USMCA). Освен всичко друго, новата версия предвижда нови регулации за автомобилната индустрия, дава на американските фермери по-добър достъп до пазарите в съседни страни и включва регулации за защита на интелектуалната собственост и търговията с цифрови продукти.
Азия
Китайската икономика е нараснала според официалните данни през миналата година с едва 6,1 на сто. Макар и все още силно по глобалните стандарти и отговарящо на целевия обхват на правителството, това е най-слабото икономическо разрастване за станата от 1990 г. насам. Тази година е от решаващо значение за изпълняването на целта на управляващата комунистическа партия брутния вътрешен продукт и доходите на населението да бъдат удвоени през десетилетието, завършващо с 2020 г.,и Китай да придобие статут на „умерено просперираща“ държава.
Развиващи се пазари
Руското правителство, водено от премиера Дмитрий Медведев, подаде оставка. По указание на Владимир Путин бившият шеф на данъчния орган Михаил Мишустин пое поста на премиер. Путин също така обяви конституционна реформа, увеличи разходите за намаляване на бедността и обяви курс към повече инвестиции.
Владимир Путин, президентът на Русия, излиза на сцената, за да изнесе годишния си поздрав къмнацията в Москва, Русия, в сряда, 15 януари 2020 г. Фотограф: Андрей Рудаков / Bloomberg Турската централна банка реши да намали лихвите допълнително, за пети пореден път. Решението се основава на понижаване на инфлационните очаквания. Така лихвата бе понижена от 12,5% до 11%.
p { margin-bottom: 0.25cm; line-height: 115%; background: transparent } a:link { color: #000080; so-language: zxx; text-decoration: underline }
09:22 | 09.09.22 г.