Ако въобще е стоял въпросът дали Владимир Путин ще се оттегли от властта, когато четвъртият му президентски мандат приключи през 2024 г., той получи своя отговор. Руският президент започна конституционна промяна, представена като модернизиращ ход за децентрализиране на властта. В действителност тя има за цел да създаде рамка, в която Путин може да продължи да е този, който дърпа конците, макар и с различна титла. Руските спецове отдавна го наричат „моделът Дън Сяопин“. И все пак в днешна Русия може да бъде по-сложно да се действа като върховен лидер без официалното звание държавен глава, отколкото беше за архитекта на съвременен Китай, пише Financial Times в редакционен коментар.
Планираните промени ще ограничат бъдещите президенти до общо два мандата. Няма да се повторят двата двойни мандата на Путин, разделени от четири години като премиер. Ролята на президента ще бъде намалена. Парламентът и премиерът ще получат по-големи правомощия. Това предполага два поста, от чиято висота Путин може да се държи като могъщ кукловод: отново премиер или ръководител на управляващата партия „Единна Русия".
По-интригуващ е обаче планът да се подсили Държавния съвет на регионалните губернатори и федералните ръководители, който Путин създаде през 2000 г. Председателството на по-властен държавен съвет би могло да предостави възможност за надзор над други клонове на правителството. То също ще наподобява трансформирането на Нурсултан Назарбаев миналата година от президент на бившия съветски Казахстан в ръководител на неговия съвет за сигурност. Путин и преди е черпил вдъхновение от хитрия 79-годишен ръководител, който доминира страната си от 31 години.
Действайки сега, Путин изпраща ясен сигнал до „елитите“ на Русия - които гледат на него като на арбитър и вече правят сметки за наследника му - че той осъществява управляван преход към нова фаза и не планира да се оттегля. Президентът си дава време да вдъхне живот на нова структура.
Не е толкова ясно дали руският народ ще одобри плана. Путин бе твърд лидер на често безмилостна държава. Някои опозиционни журналисти и политици бяха убити, а врагове в чужбина - отровени. Той нахлу в две съседни държави. Но Русия разчита в по-малка степен на принудата, отколкото по-явните авторитарни държави като Китай. Путин запази фасадата на демокрацията и през голяма част от управлението си бе наистина популярен. Един анализатор го нарича „диктатура със съгласието на управляваните“.
Поддържането на обществената подкрепа разчиташе на изпълнението на неизказани големи обещания спрямо народа - за повишаване на жизнения стандарт, а след това и за възстановяването на Русия като велика сила, олицетворено от анексията на Крим през 2014 г. И двете усилия са в застой, заедно с рейтинга на Путин.
Икономиката и реалните доходи стагнират от няколко години. Замяната на премиера Дмитрий Медведев с технократа Михаил Мишустин дава вид на рестартиране, но ще промени малко. Задвижването на икономиката ще изисква насърчаване на конкуренцията, ограничаване на корупцията и укрепване принципите на правовата държава - което би навредило на твърде много интереси. Междувременно има няколко очевидни външнополитически стъпки, които могат да доведат до увеличаване популярността на управлението в стил Крим с приемлив риск.
В международен план трудно може да се каже, че Путин не е на мястото си в свят, доминиран от националистически лидери като Си Дзинпин, Ердоган, Моди и Тръмп. Това, че той води Русия по своя път обаче е причина за особено съжаление. Крахът на СССР донесе надежди, че страната може да възприеме либералната демокрация. Десетилетие по-късно някои дори рекламираха Путин като фигура в стил Пиночет, която може да прокара реформи, след което да върне контрола на избраните лидери. Реформите обаче бяха твърде малко, а вече е ясно, че той няма намерение да върне контрола.
01:17 | 14.09.22 г.