На глобалните капиталови пазари „полетът към качеството“ традиционно се разглеждаше като промяна в настроението, при което инвеститорите се опитват да сведат до минимум риска от загуба на главница, а не да гонят висока доходност. Това обикновено означаваше оттегляне към държавни облигации, които носят сигурен доход. Американските ДЦК се възприемаха като съвършеното убежище, пише Джон Плендър за Financial Times.
Полетът към качество, който настъпи с убийството от САЩ на иранския военачалник Касем Солеймани, не се вмества в това описание. Инвеститорите, които забегнаха към швейцарския франк или японската йена - и двете валути са дългогодишни убежища, се излагат на отрицателни лихвени проценти. Да се нарече това „качество“ граничи с оксиморон, като се има предвид, че държането на държавни облигации в швейцарската или японската валута до падеж гарантира загуба на главница.
В действителност обаче полетът към качество никога не се е изразявал преобладаващо в опит за избягване на капиталова загуба, защото друго любимо убежище при геополитически, икономически или финансови кризи е златото - чисто спекулативен актив, който не носи доход. Всеки доларов инвеститор, закупил жълтия метал в пристъп на паника по време на втората петролна криза през 1980 г., щеше да понесе големи незабавни загуби и ще трябваше да чака повече от две и половина десетилетия, преди инвестицията му да излезе на печалба. Златото също така беше ужасна защита срещу дълговата криза в еврозоната. Инвеститорите, закупили ценния метал като хедж преди частичния дефолт на гръцкото правителство през март 2012 г., щяха да отчитат трайни загуби в евро до късно миналата година.
Това прави още по-изненадващ факта, че биткойнът скочи при убийството на Солеймани, което предизвика пазарни коментари за ново „крипто злато“. Биткойнът обаче е още по-волатилен и непредсказуем от жълтия метал. Въпреки че дигиталната валута е независима, децентрализирана и не е под контрола на правителство, което някои смятат за важни предимства, тя покрива много слабо традиционните критерии за пари, а именно да бъде разчетна единица, средство за размяна и съхранение на стойността. На нея й липсва и доверието, което конвенционалните валути обладават чрез независими и отговорни централни банки. Нито пък цифровата валута разполага с регулаторен апарат, надзор и застраховка на депозитите, които се осигуряват за конвенционалните пари от държавата.
Както посочва Хюн Сонг Шин, ръководител на изследванията в Банката за международни разплащания, доверието в биткойн може да се изпари по всяко време поради крехкостта на децентрализирания консенсус, чрез който се записват транзакциите. Това означава, че криптовалутата може просто да спре да функционира, водейки до пълна загуба на стойност.
22:02 | 13.09.22 г.