Ликвидността, глупако. Перефразирането на думите на съветника на Бил Клинтън Джеймс Карвил помага да се обясни защо много акции достигат рекордни стойности, защо златото пробива нови върхове и защо икономиките изглежда ще отскочат рязко през тази година, пише за Financial Times Майкъл Хауъл, управляващ директор в CrossBorder Capital.
Преди около година изданието описва как съвременните финансови системи се оказват зависими от балансите на централните банки и защо поредният кръг на количествено облекчаване (QE) от Федералния резерв на САЩ - QE4 - е жизненоважен за пазарите. Досега председателят на Фед Джей Пауъл e достатъчно гъвкав, за да обърне свиването на баланса, към което бяха ангажирани неговите предшественици Бен Бернанке и Джанет Йелън.
В духа на „Фед слуша“ - обиколката на централната банка сред американски градове – тя, както се очакваше, отговори на скорошните безпокойства на репо пазара с инжектирането на още 400 млрд. долара във финансовия сектор. Това увеличи баланса й с около 10 на сто между миналия септември и края на годината.
Говорителите на Фед обаче се опитват да ни убедят, че това не е количествено облекчаване. Разбира се, операцията не включва директно купуване на държавни облигации, но все пак доведе до значително поемане на краткосрочни ДЦК. Разликата между QE и „неQE“ е загадъчна, тъй като ликвидността се разшири, което облекчи натиска върху финансирането и намали системните рискове. В резултат на това цените на активите убежища, като 10-годишната американски ДЦК, спаднаха, докато рисковите активи като акциите се покачиха. Златото поскъпна с почти една трета.
Ние измерваме ликвидността чрез средствата, които преминават както през традиционната банкова система, така и през репо и суоп пазарите. Глобалната кредитна система все повече функционира чрез тези пазари на едро и често с активното участие на централните банки. Вече няколко години паричните пазари на едро се подхранват от огромни притоци от корпоративни и институционални парични пулове, като тези, контролирани от богати на кеш компании, мениджъри на активи и хедж фондове, бизнеса с обезпечения на търговците на деривати, държавни фондове и мениджъри на валутни резерви.
Днес тези пулове вероятно надхвърлят 30 трлн. долара, превишавайки по размер банковите системи, тъй като техните дялове с лекота надхвърлят праговете за застраховка на депозитите от държавата. Това принуждава тези пулове да инвестират в алтернативни краткосрочни сигурни ликвидни активи. При липса на инструменти в публичния сектор, като например краткосрочни ДЦК, частният сектор трябваше да се намеси чрез създаване на краткосрочни средства, известни като споразумения за обратно изкупуване, или репа, и търговски книжа, обезпечени с активи. Репо механизмът обединява „безопасни“ активи, като държавни облигации, валута и висококачествен корпоративен дълг, и ги използва като гаранция, срещу която да взема заеми. Въпреки че кредитният риск до известна степен е смекчен, рискът да не могат да се рефинансират позициите остава.
В същото време пазарите остават фиксирани върху лихвените проценти на централните банки, които трябва да контролират темпа на реалните капиталови разходи и, следователно, на бизнес цикъла. Това поне ни казват учебниците. Светът обаче се развива. Трябва да мислим за западните финансови системи като за по същество механизми за преразпределяне на капитала, доминирани от тези гигантски пулове пари, които се използват за рефинансиране на съществуващи позиции, а не за набиране на нови средства. Новите капиталови разходи сами по себе си бяха засенчени от необходимостта да се ролват огромни дългови тежести.
За да няма необслужване по дълговете, те трябва или да бъдат погасени, или по някакъв начин рефинансирани. Обаче не само че голяма част от новия дълг, поет след финансовата криза през 2008 г., едва ли ще бъде изплатен, но той продължава да се трупа, което е по-притеснителното. Последните ни оценки показват, че дълговото бреме в света вече надхвърля 250 трлн. долара, което се равнява на поразителните 320 на сто от световния брутен вътрешен продукт, като е приблизително двойно спрямо нивото на глобалната ликвидност в размер на 130 трлн. долара.
Рефинансиращата роля означава, че количеството (ликвидността) има по-голямо значение от качеството (цена или лихвени проценти). Централните банки играят ключова роля за определяне на ликвидността или този капацитет за финансиране, като разширяват и свиват балансите си, а в САЩ, разбира се, това е тясно свързано с операциите на Фед за QE. Следователно трябва да се добавя все повече ликвидност, за да се улесни рефинансирането на световния дълг. QE е трайна политика. Трябва да очакваме QE5, QE6, QE7 и така нататък.
Нека обаче погледнем назад. По нарастващата вълна от ликвидност плават много лодки, но от опит знаем, че подхранваните с ликвидност пазари на активи обикновено завършват зле, както стана през 1974, 1987, 2000 в САЩ и през 1989 г. в Япония. В тази връзка трябва да се проумее мащабът на последните интервенции от Фед. Миналата година американските пазари се радваха на най-големия си ефективен приток на ликвидност от повече от 50 години, според нашите мерки. Тази ликвидност вече се разлива по целия свят, като глобалните ни индекси регистрират шестата си най-добра година в историята.
Затова си спомнете какво каза бившият шеф на Citigroup Чък Принс за „все още танцуващите“ в навечерието на срива през 2008 г. Наслаждавайте се на партито, но танцувайте до вратата.
20:38 | 13.09.22 г.