Вашингтон и Пекин са напът към ограничено примирие в търговската война. Президентът Доналд Тръмп изтъкна големия двустранен търговски дефицит на САЩ като основна причина за оспорване на практиките на Китай и достъпа до неговите пазари. Той може да бъде щастлив: излишъкът на Китай със САЩ е спаднал с близо 20%, или 50 милиарда долара, през 2019 г. спрямо 2018 г. Отвъд първата фаза на търговската сделка между Вашингтон и Пекин, това намаление и последващите му ефекти имат потенциал да прекроят глобалните икономически отношения, пише Кристофър Болдинг за Bloomberg.
За най-голямата икономика в света търговският дефицит с една държава е почти без значение. Важен е общият баланс. Когато Китай стана член на Световната търговска организация през 2001 г., глобалният дефицит на САЩ беше по-равномерно разпределен между държавите, от Мексико до Южна Корея. Макар че така и не спря да расте, с течение на времето дефицитът става много по-концентриран. Според американската статистика китайският дял от дефицита нарасна до 48% през 2018 г., от 19% през 2000 г. и 10% през 1990 г.
Тези числа отчасти отразяват факта, че някои индустрии се преместиха от други развиващи се пазари към Китай. През последните години бързо нарастващите разходи тласнаха компаниите към изнасяне на производството в чужбина. Митата на Тръмп ускориха този процес. Търговският дефицитът на САЩ с останалия свят (без Китай) се увеличи с 46 милиарда долара през миналата година. Страни като Виетнам и Мексико извлякоха ползи от търговската война.
Оставяйки настрана двустранния търговски баланс, търговският излишък на Китай с останалия свят надхвърли 98 милиарда долара през 2019 г. спрямо 27 милиарда долара през 2018 г. Излишъкът с Азия, Европа и Африка набъбва. Само в Азия Китай постигна излишък от 67 милиарда долара за 2019 г., от дефицит от 5 милиарда долара през 2018 г.
Това може да промени динамиката в отношенията на държавите с Китай. За мнозина Китай беше обетована земя за търговия и инвестиции, предлагаща потенциала на неразвитите пазари и огромното население от потребители. Но с китайския контрол върху търговията, с цел да не се допусне общ дефицит, критичният поглед все повече разпознава меркантилистки капан. Всеобхватното регионално икономическо партньорство, разглеждано като отговор от Пекин на Транс-Тихоокеанското партньорство, което Тръмп по-рано изостави, не потръгна. Индия обяви, че няма да се присъедини, след като условията са в полза на Китай.
Въпреки главната битка с Вашингтон, най-големите търговски конкуренти на Китай са други страни със среден и нисък доход. Те трудно ще извлекат полза от търговската война, ако Пекин ги вкара в дефицити, за да утоли собствения си глад за долари. Стремежът към самостоятелност на инициативата „Направено в Китай 2025” се превърна в една от знаковите политики на президента Си Дзинпин за трансформиране на местната икономика от продукти с нискоквалифициран труд кам такива с полуквалифициран. Мърморенето може да се чуе от Азия до Европа, тъй като икономиките се сблъскват по-директно с наравляваната китайска търговия, която предизвика оплакванията на Тръмп.
Независимо от недостатъците си, САЩ са популярни сред затруднените икономики заради готовността си да действат като потребител от последна инстанция, внасяйки много повече, отколкото изнасят за повечето страни. На Китай ще бъде много по-трудно да печели приятели и да влияе на партньорите си, като ги вкарва в търговски дефицити. Държавите, чиито мечти за износ към Китай са разбити, вероятно ще бъдат много по-малко податливи на китайския натиск и усилия за възприемане на пекинския модел.
Със значителното недоволство, което се надига сред другите китайски партньори, администрацията на Тръмп може да промени играта, като направи жестове за отваряне на пазара си към приятелски страни, готови да отговарят на американските критерии, като например гарантират, че няма да правят скрит износ на китайски стоки. Дали Белият дом желае да предприеме подобни мерки или сътрудничество е открит въпрос.
Китайският пазар от 1,4 милиарда души е нирвана за всяка експортно ориентирана икономика, веднага след спечелването на американския потребител. Влизането в дефицит с Китай ще обърка аритметиката. Математиката диктува, че не всяка държава може да има излишък.