Експертите по международна икономика за пореден път се захласнаха по бюджетния излишък на Германия в момент, когато Берлин трябва да стимулира икономиката чрез данъчни облекчения и по-високи разходи. Излишъкът за 2019 г. е в размер на 13,5 млрд. евро (15 млрд. долара). Излишък се отчита за пета поредна година, като този е най-големият до момента, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Много германци все още възприемат подобни стойности като знак за икономическа сила и потентност, докато страната продължава да редуцира обществения дълг и да се радва на високи нива на заетост. Уви, тези положителни индикатори най-вероятно означават забавяне, а не обратното. Това е така, тъй като една необичайна ера се намира в своя залез. Онази същата, която някога големият икономист Берт Рюруп определи като „второто икономическо чудо“.
През последните 15 години, в които, може би случайно, Ангела Меркел държеше кормилото на икономиката, Германия се превърна от „болния човек на Европа“ в мощна експортна сила и двигател на икономически растеж за целия регион. През следващите 15 години изобщо не е задължително страната да се „разболее“ отново. Само че, както пише Рюруп, вероятно икономиката ще „посивее“, преминавайки към слаб растеж за неопределено време.
Основните причинители на „чудото“ бяха реформите на предшественика на Меркел Герхард Шрьодер, насочени към пазара на труда и благосъстоянието, чрез които той притисна безработните да си потърсят работа.
Акцентът падна върху експортния сектор и етикета „Произведено в Германия“, включващ индустриални химикали, машини и, разбира се, автомобили. Китай се нахвърли върху германските продукти, както направиха и останалите страни по света. Така Германия се превърна не само в основен бенефициент на Европейския съюз (ЕС), но и на глобализацията.
Сред големите индустриални икономики тя е най-отворена към света. Количеството внесени и изнесени продукти съставляват средно почти 90% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през последните 25 години. За сравнение, тези два показателя допринасят за около 60% от БВП на Великобритания и Франция, 37% за Китай и 27% за САЩ.
Същата тази „отвореност“ сега се превръща в слабост, тъй като ерата на глобализация премина в период на протекционизъм и икономически национализъм.
Германия ще страда толкова силно, колкото и останалите големи икономики от настоящата ситуация и очертаващите се търговски войни, без значение дали става въпрос за спор между САЩ и ЕС, или САЩ и Китай. Появилите се търговски бариери под формата на мита и други икономически защитни средства вече принуждава компаниите да преразгледат своите глобални вериги на доставка. Много от тях вече напускат Германия, търсейки по-благоприятно място за растеж.
Индустриите, засегнати от тези сътресения, включват автомобилния сектор и машиностроенето. И в двете производството се свива. Дори и без наличието на повече търговски войни, големите германски производители вече се сблъскват със сериозната конкуренция от страна на китайските дружества, които за няколко години успяха да подобрят с бързи темпове продуктите си, съкращавайки значително разходите.
07:32 | 14.09.22 г.