Днес в света има много скъпи активи. Изминалото десетилетие на разхлабена парична политика и изливане на пари от централните банки създаде скандалния „повсеместен балон“. Това е една от причините, поради които сега имаме странна йо-йо инвестиционната среда, в която едновременно се повишава всичко - от рисковите акции до безопасното злато, пише Рена Форухар за Financial Times.
Едно нещо остана надеждно евтино - суровините. Докато пазарът на акции в САЩ, който продължава да постига нови върхове, е почти толкова скъп, колкото и през последните 150 години, суровините са почти толкова евтини спрямо акциите, колкото са били през последните 100 години.
Част от това е естествено - и структурно. През последните 200 години реалната цена на индустриалните стоки се движи надолу. Това е така, защото всеки път, когато нов пик на цените разрушава това, което обикновено е дългосрочен мечи пазар, фирмите и потребителите се приспособяват. Те могат да заменят по-скъпа суровина с по-евтина, да разработят технологии, които позволяват по-ефективно извличане или - забележете, да се опитват да консервират енергия. По този повод Форухар отбелязва президентския апел на Джими Картър на фона на енергийната криза към американците да намалят термостатите си, който той отправя от Белия дом, докато носи дебела жилетка.
С изключение на няколко скока, оттогава цените на индустриалните стоки спадат спрямо индекса S&P 500. Повечето хора смятат, че има основателна причина това да продължи.
В дефлационен свят, в края на цикъла на възстановяване, със застаряващо население, потребяващо по-малко, и световна икономика, която е по-малко зависима от енергоемката промишленост в сравнение с услугите, има много фактори, които държат суровините евтини, дори и ако не настъпи рецесия в САЩ или останалия свят.
Към тези фактори се добавят ескалиращият конфликт между САЩ и Иран, както и глобалният натиск за по-активни действия за предотвратяване на климатичните промени. Последното може и да не е приоритет за администрацията на САЩ, но именно младите активисти съставляват нарастващ дял от избирателите.
Подобно на повечето изпълнителни директори, икономисти и политици, по-младите поколения смятат, че изоставянето на изкопаемите горива е неизбежно. В инвестиционните кръгове дори се говори за петролни танкери, които се превръщат в "проблемни активи", чиято стойност ще спада бързо, тъй като възобновяемата енергия ще заеме централно място.
И все пак, след като наблюдавах последния движен от търсенето голям скок на петрола през 2008 г., както и този предизвикан повече финансово през 2011-12 г., който в крайна сметка се обърна, когато централните банкери се оттеглиха от количественото облекчаване, мисля, че е неразумно да приемем, че сме навлезли в постоянен мечи пазар на суровините - поне все още не, казва Форухар.
12:34 | 14.09.22 г.