2019 е годината на Федералния резерв. Индексите нямаше да са на рекордни стойности, ако централните банкери в САЩ не бяха сменили политиката си на 180 градуса или не бяха осигурили достатъчно ликвидност за успокояване на репо-пазара. Но не само Федералният резерв дава пълна подкрепа на финансовата система на страната. Китай вече две години е в процес на намаление на минималните задължителни резерви на банките и на лихвените проценти, с което се опитва да ограничи негативните ефекти от търговската война на Тръмп. Европейският експеримент с отрицателните лихви също попада в категорията монетарни стимули. Всичко това няма за цел повишаване на цените на активите, като акции и недвижими имоти. Поне според думите на централните банкери, които всъщност имат мандат да поддържат максимално дълго икономическия растеж и да държат инфлацията под контрол. Както историята показва – подобни действия на банкерите водят до неравновесия на пазарите, които те не прогнозират и не предотвратяват.
Така започва 2020 г. с убеждение сред инвеститорите в акции, че ликвидната подкрепа на централните банки ще е достатъчна, за да доведе до нов растеж на акциите.
Репо-кризата, „Проблем 2000 г.“ и инвеститорите в акции
В началото на септември имаше силно повишение на овърнайт лихвата на междубанковия пазар в САЩ, която предизвика бърза реакция от страна на Федералния резерв. Балансът на централната банка беше повишен оттогава досега с 400 млрд. долара. Фондовият пазар се покачи съществено, което едва е ли случайност. Нещо подобно се случи в края на 1999 г., когато централната банка вкара ликвидност, за да предпази търговските банки от евентуални софтуерни проблеми при смяната на годината. Такива нямаше, но парите на пазара доведоха до силен растеж на акциите, който продължи и през 2000 г. преди интернет балона да се спука.
Приликите свършват дотук. Сега ситуацията е по-притеснителна поради факта, че репо-кризата има своите реални причини. Пазарът разчита на четири големи банки, които осигуряват краткосрочни заеми. Техните ликвидни капитали, обаче, постепенно се насочиха към държавни ценни книжа и изведнъж се появи недостиг на пари, подкрепен и от намалението на баланса на Федералния резерв от началото на 2018 г. Институциите, които взимат заеми, не са само банки. Сред тях са и големи хеджфондове и други спекулативни инвеститори, търгуващи с пари назаем. Федералният резерв трябваше да осигури тези средства, за да няма повтаряне на ситуацията от 2008 г., когато репо-пазарът спря да работи и ипотечната криза се задълбочи. Затова не е учудващо, че акциите днес повтарят поведението си отпреди две десетилетия. Но не трябва да разглеждаме събитията от септември насам като началото на нова криза. Те са червената лампичка, че Федералният резерв реагира превантивно и че не се притеснява да качи цените на активите. Балон или не, това поведение на банкерите ще определи движението на пазарите през тази година.
Поглед към Китай
Втората по големина икономика в света стартира последната вълна монетарни стимули още в началото на 2018 г. Стимулите включват намаление на задължителните минимални резерви на банките и сваляне на пазарните лихвени проценти чрез операции на открития пазар. Последната стъпка беше преди броени дни, след като 50 б. п. намаление на банковите резерви ще се отрази в над 100 милиарда долара инжекция за финансовата система. Равнището от 13% все още позволява намаление, но китайската централна банка няма да прибегне до политика на количествени облекчения, най-малкото за да не предизвика гнева на Тръмп и обвинения за манипулация на валутния курс. Китайската икономика реагира много слабо на стимулите. Темпът на растеж продължи да пада и вече е 6%, докато инфлацията в страната се ускори съществено и достигна 4.5% към края на годината. В основата на ръста на цените стои поскъпването на храните, а това е много чувствителна тема за потребителите и също е доказателство, че монетарните стимули ще бъдат ограничени. Слабият растеж и високото равнище на дълговете са много голям проблем за Китай, така както и тежат на американската икономика.
Какво следва?
След като новите стимули имат малък реален ефект и дълговете са високи, единственият ефект от монетарната политика е поддържането на икономическия растеж. Търговските банки получават повече възможности за кредитиране, но част от капиталите се насочват към акции и недвижими имоти. Така централните банкери отлагат цикличния икономически спад, доколкото това е възможно. Пазарите, от своя страна, ще се радват на печалби от вливането на ликвидност, докато фундаментът изостава спрямо цените на активите. Това е дефиницията за балон, която наблюдавахме в действие през цялата 2019 г. Въпросът не е, докога ще продължи, защото никой не може да каже, а кои фактори биха принудили банкерите да натиснат спирачки.
Инфлацията е на първо място – всеки изненадващ скок на цените ще принуди банкерите да спрат да увеличават баланса на Федералния резерв. Същото се отнася и за Китай, Европа и много други страни. Вероятността от силно и продължително покачване на инфлацията е малка, но още през първото тримесечие на годината ще има ръст на цените, включително и заради петрола. Ако риториката на пазара се промени към едновременна стагнация в икономиката и инфлация, това постави цените на акциите под натиск надолу и ще доведе до умерена корекция в рамките на 10-20%.
Вторият фактор за изтегляне на ликвидност от Федералния резерв ще стане стабилизирането на репо-пазара. Преди края на 2019 г. се забелязваха такива признаци, но от началото на годината отново има презаписване и недостиг на пари. Финансовите компании бързо се научиха да пренасочват средствата към други активи и така ликвидността на Федералния резерв създава предпоставки за балон на пазара. Проблемът е, че дори да се стабилизира репо-пазарът, изтеглянето на парите ще бъде почти невъзможно, без да предизвика нов скок на лихвите и съответно панически разпродажби на финансови активи.
Не може да се каже и докога ще продължи увеличението на баланса и как ще приключи. Облигационният пазар има съществено разминаване с прогнозите на Федералния резерв. Дори и в момента очакванията на инвеститорите са, че лихвите през следващите две години ще са надолу за разлика от прогнозите на банкерите за постепенното им повишение.
Предстои да видим кой ще се окаже прав.
06:20 | 12.09.22 г.