Предупреждението на напускащия управител на Английската централна банка Марк Карни, че централните банки разполагат с малко муниции, е навременно. Краткосрочните лихвени проценти вече са близо или по-ниски от нула в целия свят. Както каза Карни в интервю за Financial Times, правителствените разходи ще трябва да поемат по-голяма част от тежестта за стабилизиране на растежа по време на следващата рецесия. Разумно е да се предупредят политиците, че работата ще падне върху тях и те не могат да продължават да възлагат отговорността на технократите, пише Financial Times в редакционен коментар.
Карни не е сам в тези предупреждения. На скорошната среща на Американската икономическа асоциация (АИА) в Сан Диего бившите председатели на Федералния резерв Бен Бернанке и Джанет Йелън заявиха, че фискалната политика ще трябва да играе по-голяма роля при следващия спад. Те призоваха Конгреса да усили веднага „автоматичните стабилизатори“ в данъчната и социалната система.
Въпреки че централните банки в световен мащаб имат малко пространство за намаляване на лихвените проценти, пред Англиската централна банка (АЦБ) има и други пътища. Много институции отидоха много по-далеч от нея в прилагането на неконвенционални мерки на паричната политика. Японската централна банка (ЯЦБ) започна да таргетира дългосрочните лихвени проценти и се ангажира с „ускоряване на инфлацията“ през 2016 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвите под нулата през 2014 г., последвайки шведската Riksbank, която първа експериментира с отрицателни лихвени проценти през 2009 г.
Тези мерки бяха правилното нещо, но много от резултатите им бяха разочароващи: прогнозите за инфлацията в Япония, например, бяха многократно орязвани. Никой обаче не знае колко лошо би могло да бъде, ако ЕЦБ и ЯЦБ не бяха приели такива радикални мерки. Мнозина сега твърдят, че разходите надвишават ползите. Миналия месец Riksbank повиши лихвените проценти, защото смята, че стимулите не оправдават страничните ефекти, по-специално щетите за банковата рентабилност.
Липсата на очевидно ефективни методи подтиква към преосмисляне. На срещата на АИА Мери Дейли, президент на клона на Федералния резерв в Сан Франциско, предложи централните банки да могат да позволяват на инфлацията да надхвърля целта за значителен период в бъдеще, за да компенсира настоящото отстояние от нея. Тя каза, че вероятно ще е необходима „нова рамка“. Бернанке предположи, че по-нататъшните покупки на активи и разумната комуникация могат да помогнат за облекчаване на финансовите условия.
Централните банки са с малко боеприпаси, но все още не са изчерпали опциите си. Време е те да определят как планират да действат при следваща рецесия. Федералният резерв се намира в процес на стратегически преглед на мандата си, докато ЕЦБ вероятно ще извърши първото си подобно упражнение от 2013 г. Централните банкери може да искат по-разхлабена фискална политика и структурни реформи, но те не могат да разчитат на политици, които имат свои собствени ограничения. Планирането на дейстивията, в случай че не се задава фискална помощ, е от съществено значение.
Подобен преглед на рамката на паричната политика във Великобритания е закъснял с година. Когато в крайна сметка бъде стартиран, той не трябва да цели само осигуряването на подходяща координация между Министерството на финансите и АЦБ при бъдеща криза, но също така да определи рамка за използването на инструменти като негативни лихвени проценти и допълнителни покупки на активи. Карни намекна, че намалението на ставките може да бъде съпътствано от „системни инструменти“.
Андрю Бейли, който ще поеме поста от Карни през март, предстои да уточнява позицията си по тези въпроси. След като никога не е участвал в Комитета по паричната политика, той няма история на гласуване, която да проследим, нито е говорил публично за монетарната политика. Комуникацията с пазарите е полезен инструмент. Той трябва да го използва възможно най-скоро.