Ако тенденцията продължи, световният брутен вътрешен продукт (БВП) ще се удвои до 2040 г. Това са темпове, който донесоха 30-кратен ръст на БВП за един век и хиляда пъти за два века, пише Тим Харфърд за Financial Times.
Това чудно ли е, или апокалиптично? Само по себе си нито едно от двете. БВП е синтетична статистика, измислена, за да ни помогне да измерваме качеството на живота. Той не мери потреблението на енергия и ресурси, което може да ни разтревожи, нито нещата, които наистина водят до процъфтяване на човечеството.
Това прекъсване на връзката със значимото може да е проблем, ако политиците се стремят да увеличат БВП, но те не го правят. В противен случай биха се поколебали преди да наложат строги икономии в условията на финансова криза, да започнат търговски войни или да завършат Brexit. Изготвянето на икономическа политика има своите недостатъци, но обсебването от БВП не е сред тях.
Въпреки това експоненциалното нарастване на БВП е косвено важно, защото растежът му е свързан с неща, които имат значение - добри и лоши. Икономическият растеж отдавна е свързан с неустойчиви дейности като емисиите на въглероден диоксид и потреблението на метали и минерали.
Растежът на БВП също е свързан с добрите неща в живота: в краткосрочен план - икономика, която създава работни места; в дългосрочен - д по-важни неща. БВП на глава от населението е силно обвързан с показатели като индекса за социален прогрес (Social Progress Index - SPI). Този индекс обобщава широк спектър от показатели - от достъпa до храна, подслон, здравеопазване и образование до жизненоважни свободи на избор и недискриминация. Всички страни с висок SPI са богати, а тези с нисък са отчайващо бедни.
Така че перспективата за удвояване на световния БВП е важна не сама по себе си, а заради това, което предполага - ускоряване на процъфтяването на човека, но и на риска от екологична катастрофа.
Ето я добрата новина: може да успеем да се насладим на всички добри неща, като същевременно избягваме неустойчивото въздействие върху околната среда. Връзката между икономическата активност и използването на материалните ресурси не е толкова очевидна, колкото си мислим. Има няколко причини за това.
Първата е, че нашите неутолими желания понякога имат своите граници. Ако живеете в студена къща поради липса на пари, увеличението на заплатата ще ви позволи да свалите допълнителната жилетка и да включите радиаторите, но ако спечелите от лотарията, няма да празнувате като се изпечете жив.
Втората е, че макар свободното предприемачество да се грижи малко за планетата, то винаги търси начини да спести пари. Докато енергията, земята и материалите са скъпи, ще разработваме начини да ги използваме по-малко. Алуминиевите кутии за бира са тежали 85 грама, когато са въведени в края на 50-те години. Сега тежат по-малко от 13 грама.
11:03 | 14.09.22 г.