През 1987 г. Съветският съюз и Полша предприеха необичайната стъпка за създаване на комисия за проучване на „белите петна“ в тяхната обща история - тоест чувствителни събития, забранени за обществено обсъждане или фалшифицирани по идеологически причини. Инициативата бе под надзора на комунистическите партии на двете страни. И все пак това беше първото плахо официално признание, че не само историческите събития, но и десетилетията мълчание и лъжи около тях са подкопали доверието между двете държави, пише Тони Барбър за Financial Times.
Повече от 30 години по-късно манипулирането на историята за политически цели се завръща с пълна сила. В последните дни на 2019 г. руският президент Владимир Путин защити нацистко-съветския пакт от август 1939 г. и обвини за избухването на Втората световна война предполагаем сговор между Адолф Хитлер и европейските правителства, включително това на Полша. Полският премиер Матеуш Моравецки обвини Путин, че „по различни поводи” разпространява откровени лъжи за Полша. „Обикновено това се случва в ситуация, когато властите в Москва чувстват международен натиск, предизвикан от техните действия", коментира той.
Според Моравецки последните неудачи на Кремъл включват забраната за руските спортисти заради спонсорирани от държавата допинг програми; разширяването на санкциите срещу Москва заради анексирането на Крим през 2014 г.; това, което той нарече неуспешен опит да се постави Беларус изцяло под руски контрол; резолюция на Европейския парламент, която приписва началото на Втората световна война както на германските, така и на съветските действия.
Използването на историята като оръжие от руския президент, обаче, може да се разгледа в по-широк контекст, след като с наближаването на 75-годишнината от края на Втората световна война в Европа през май Путин не иска нищо да помрачи честванията на съветската победа. Откакто той предприе по-авторитарен стил на управление и по-войнствена външна политика, триумфът от 1945 г. се превърна в крайъгълен камък за легитимността на режима му. Това е успех, който руснаците помнят с гордост през век, белязан от смъртта на милиони в революции, гражданска война, терор и глад, предизвикани от държавната политика.
Второ, Русия е обезпокоена от въздействието на историческата истина върху стабилността на политическите системи, особено на тези, които ограничават свободата. По време на ерата на Михаил Горбачов - последния съветски лидер, а след това и на Борис Елцин - първия президент на възстановената руска държава, Кремъл призна мрачни епизоди от историята на 20-ти век с непозната дотогава и след това честност. Храбростта на Горбачов дискредитира идеологията, която бе в основата на съветската държава и тя се разпадна по-малко от седем години след като той пое властта. Това е урок, научен от Путин, както и от днешните китайски лидери.
При Горбачов съветското ръководство осъди тайния протокол на нацистко-съветския пакт, който стои зад нахлуването на Русия в Полша през септември 1939 г. и анексирането на балтийските държави. По-късно Москва пое отговорност за екзекуциите през 1940 г. на над 20 000 офицери от полската армия, полицаи и хора от интелигенцията в Катинската гора и на други места. Кремъл също така призна за грешка нахлуването през 1968 г. в Чехословакия с цел потушаване на Пражката пролет.
Като позволи на горчивата истина да излезе наяве, Москва проправи пътя за държавите от Централна и Източна Европа да възстановят както националната си история, така и независимостта си след Студената война. Поради тази причина тези държави са разбираемо загрижени от скорошните усилия на пропагандата на Путин да се пренапише историята на нацистко-съветския пакт, Катин и Пражката пролет. През май 2014 г., два месеца след завземането на Крим, Русия прие закон, който забранява "реабилитацията на нацизма" - мярка, използвана на практика, за да наклони историческите дискусии в полза на Кремъл.
Трети момент е, че руснаците и техните съседи наистина имат различен прочит на историята на 20-ти век. В проучване от 2017 г., проведено от Центъра Левада - най-уважаваната руска социологическа агенция, около 45 на сто от анкетираните „напълно или донякъде одобряват“ нацистко-съветския пакт. Само 17 на сто не го одобряват. В Централна и Източна Европа пактът се разглежда като прелюдия към 50-годишен кошмар от страдания под нацисткия и съветския тоталитаризъм.
Като ехо на инициативата от 1987 г. полски и руски учени през 2002 г. създадоха „група за трудни въпроси“, за да разгледат наново отношенията между своите страни през 20-ти век. Пропастта във възприятията беше толкова голяма, че когато издадоха книга под заглавието „Бели петна, черни петна“, те решиха да позволят на полски и руски историци да разгледат от своя гледна точка всяко деликатно събитие.
Дори това беше полезно начинание, защото даде възможност на всяка страна да разбере по-добре гледната точка на другата. Историческата наука, която служи на такава цел, заслужава аплодисменти. Лъжите и изопачаванията в името на държавната власт трябва да бъдат представяни в пълна светлина поколение след поколение.
06:45 | 14.09.22 г.