Активните фонд мениджъри трябва да докажат своята стойност

Миналата година не бе щастлива за британските активни фондови мениджъри, които са изправени пред перспективата и за нещастна нова година, пише Financial Times в редакционен коментар. 

2019 г. ще бъде запомнена като годината, в която талисманът на индустрията, звездата в избирането на акции Нийл Уудфорд, имаше неприятности, след като неговият основен фонд беше ликвидиран. На едно от неговите протежета, и друг активен мениджър от старата школа, Марк Барнет от Invesco, му беше показана вратата, след като представянето на фонда му се влоши. Имаше неприятни разкрития за тактиката при продажбите и за стимулите в St James Capital, традиционен дом за пенсионните спестявания на заможната средна класа. Сякаш това не беше достатъчно, ами и залезът на Уудфорд се отрази неблагоприятно на активните фондове в Hargreaves Lansdown, популярната платформа за управление на пари във Великобритания.

Тези събития помрачиха репутацията на звездите в подбора на акции. По-тревожното е, че те помогнаха да се подчертае и без това слабото представяне на индустрията за активно управление на фондове. Натрупаха се доказателства, че активните фонд мениджъри устойчиво изостават от бенчмарковете си, след като се отчетат и таксите, които събират.

Анализът на европейските фондове от Morningstar, доставчик на данни, показа, че активните фондове са се представили по-лошо от индексите през последните десет години. Изследване от 2016 г. на S&P Dow Jones, доставчикът на индекси, установи, че 99 на сто от активно управляваните американски фондове с акции са се представили по-зле от бенчмарковете си. Инвеститорите се отдръпнаха от тези фондове. Според Morningstar през първата половина на миналата година е бил отчетен най-големият отлив на капитали от активните взаимни фондове в САЩ и Европа за последните три години.

Инвеститорите заслужават нещо по-добро. Активните фонд мениджъри играят важна роля на пазара и могат да държат ръководителите и директорските бордове отговорни по въпроси като заплащането и стратегията. Обикновените спестители трябва да имат вяра, че инвестиционната индустрия работи за тях.

Ликвидността на фондовете отново излезе на преден план като риск. Неотдавнашното решение на M&G да забрани тегленията от своя британски имотен фонд подчерта факта, че отворените фондове могат да бъдат неподходящо място за неликвидни активи - ако инвеститорите искат да излязат, мениджърите трябва да имат на разположение кеш, за да им върнат парите. По подобен начин замразяването на фонда Equity Income на Уудфорд, за да бъде защитен от пагубна вълна на тегления, подтикна регулаторите в цяла Европа да започнат проверки за ликвидност във фондовете.

Във Великобритания регулаторът трябва да поеме част от вината за последните провали. Службата за финансов надзор, под ръководството на Андрю Бейли, новоизбраният гуверньор на Английската централна банка, реагира бавно. Дългоочакваните правила, публикувани през септември, насочени към защита на инвеститорите в отворени фондове, инвестиращи в неликвидни активи, няма да влязат в сила до септември 2020 г. Изисква се по-голяма прозрачност. Обикновените инвеститори нямат достатъчно информация, за да предвидят рисковете. Секторът трябва да си възвърне общественото доверие.

Има известна причина за оптимизъм. Тези, които се специализират в подбор на акции на малки и средни американски компании постигнаха рядка победа над индексите за 12-те месеца до края на юни миналата година. През този период 60% от активно управляваните фондове в този сектор победиха своите бенчмаркове, след като се приспаднат таксите им, според данни на S&P Global.

Най-добрата възможност за активните фонд мениджъри да докажат своята стойност може да дойде при следващия финансов спад. Настоящият рекорден бичи пазар в края на краищата ще приключи. Ако настъпи значителна корекция, активните мениджъри трябва да покажат, че могат да победят индексните фондове. Най-доброто, на което могат да се надяват те, е 2019 г. да бъде запомнена просто като такава, която извади от бизнеса някои от лошите мениджъри.