Хората продължават да поставят под съмнение здравето на глобалния капитализъм. Вредата, причинена от нефункционалните фондови пазари, обаче, не получава достатъчно внимание. Петдесет години след публикуването на епохалното изследване, което представи хипотезата за ефективните пазари (ХЕП) - че инвеститорите реагират рационално на публично достъпна информация - е време да преразгледаме вижданията си, пише за Financial Times Пол Уули, старши сътрудник в London School of Economics.
Активното инвестиране включва две основни стратегии. Едната се базира на очакванията за паричните потоци, които всеки актив може да генерира. Другата реагира на краткосрочните движения на цените и игнорира фундаменталната стойност.
Инвестирането според парични потоци и инвестирането само на база на цените се осъществяват по различни начини и заедно представляват всички действия на инвеститорите за определяне на цените на активите.
ХЕП взема предвид само първата стратегия, като предполага, че цените отразяват консенсусните очаквания на инвеститорите за паричните потоци. Въпреки че теорията е модифицирана през годините, основните й постулати остават неизменни.
Ако помислим за трендовете и инерцията, за балоните и сривовете, пазарните участници наблюдават въздействието на краткосрочните потоци и са раздвоени - в най-добрия случай - относно идеята за ефективност на пазарите. Те знаят, че голяма част от борсовите сделки нямат връзка с фундаменталната стойност и че малко професионални портфейли всъщност се инвестират изключително с оглед на дългосрочните парични потоци.
Въпреки тези резерви и липсата на алтернатива ХЕП продължава да е в основата на някои от най-важните решения, вземани от инвеститорите - от най-големите институционални фондове до най-малкия частен спестител.
Един ярък пример за проблема е използването на индекси, претеглени по капитализация, като бенчмаркове за състава на пасивните фондове и за представянето на активните. Сравняването на възвръщаемостта на портфейла с тази на индекса се счита за добра практика, колкото и кратък да е периодът на разглеждане. Третирането на индексите като неутрален избор по подразбиране има смисъл само ако ценообразуването е ефективно.
От своя страна, регулаторите приемат, че фондовите пазари отразяват мъдростта на тълпата, и се държат пасивно, ограничавайки се до събиране на парчетата след всеки крах. Те използват правила за равняване по пазара при регулирането на финансовите институции и одобряват продукти, които подобряват ликвидността или разширяват обхвата на избора. Това е разумно в ефективен свят, но не и иначе.
Необходимо е по-добро разбиране за това защо инвеститорите използват тези стратегии и как това използване изкривява цените. Изследванията в London School of Economics се фокусират върху проблема с агентството, който възниква, когато собствениците на активи и попечителите на фондове делегират отговорността на външни мениджъри. Основното притеснение тук е, че попечителите не са сигурни в способностите на управителите на поверените им активи.