Отминаването на годината е традиционното време за прогнозиране на икономиката и гарантиране, че инвестиционният ни портфейл може да устои на бъдещите шокове. Отявлените песимисти - включително някои от практикуващите мрачна наука - виждат злокобни знаци, че рекордната икономическа експанзия на Америка скоро ще приключи. Междувременно повечето борсови спецове гледат на скорошните силни данни за потребителските разходи като добра поличба, което означава, че акциите и икономиката ще продължат да се покачват. Нека разгледаме най-добрите показатели, за да осмислим картината, пишат за Wall Street Journal Бъртън Малкил, автор на „Случайна разходка по Уолстрийт”, и Атану Саха, управляващ директор на Econ One Research.
Conference Board, нестопанска организация за икономически изследвания, проследява 11 прогнозни мерки за бъдещата активност в своя Индекс на водещите икономически индикатори (Leading Economic Indicators - LEI). Индексът претендира, че прогнозира икономиката през следващите три до шест месеца. Отделните му компоненти включват данни за безработицата, посоката на фондовия пазар, потребителските и бизнес настроенията, и промишлената дейност. За съжаление LEI е донякъде ненадежден и често подвеждащ.
Проучихме историята на LEI (и неговите компоненти) през осемте рецесии и деветте внезапни спадове на фондовия пазар от 15% или повече след 1960 г. Добрата новина е, че LEI и много от неговите компоненти имат почти перфектно досие в предвиждането на рецесиите. Най-надеждните показатели са формата на кривата на доходността, доверието на бизнеса и потребителите, покупките на стоки с дълготрайна употреба и започването на строежа на жилища, както и състоянието на трудовия пазар. Тези измерители също така правилно сигнализират за спадовете на борсата. (Най-голямото изключение са потребителските разходи, които нарастват преди почти всяка от разглежданите рецесии, като спадат едва след началото й.)
Въпреки добрите резултати на LEI, има основателни съмнения, че която и да било икономическа статистика може надеждно да прогнозира спадовете. От 1958 г. насам, дори когато индексът е бил прав, времето до икономическия спад е достигало 18 месеца. По-лошото е, че е имало много лъжливи позитивни сигнали. Всъщност неправилните предвиждания на водещите индикатори за рецесия или спад на фондовите пазари са много повече от правилните. В действителност най-точните индикатори имат най-висока честота на фалшивите положителни сигнали. Сигнал, който често прогнозира рецесии, които не се случват, е повече подвеждащ, отколкото полезен. Както икономистът Пол Самюелсън веднъж отбеляза остроумно, „Фондовата борса предвиди девет от последните пет рецесии.“
Днес предзнаменованията като цяло са благоприятни. Акциите и пазарът на труда се представят добре, а кривата на доходността отново е с положителен наклон. Но бизнес доверието намаля през последните три месеца до ноември, на базата на несигурност относно търговията и глобалната политика.
Нашето мнение е, че най-добрият начин на действие е да бъдем скептични по отношение познавателните ни способности за бъдещата икономическа активност и посоката на фондовия пазар. Вярваме на мъдростта на Джон Кенет Гaлбрeйт, който веднъж каза: „Има два вида прогностици: такива, които не знаят, и такива, които не знаят, че не знаят.“
Ако точните прогнози за икономиката и фондовия пазар са невъзможни, как инвеститорите да оценят своите портфейли в края на годината? Има три стъпки, които всеки инвеститор трябва да предприеме, нито една от които не изисква напразни опити за прогнозиране на бъдещето.
Първо, уверете се, че активите в портфейла са широко диверсифицирани. Дръжте международно диверсифицирани акции и реални активи, като недвижими имоти, които ще спечелят, ако растежът продължи или инфлацията се ускори. Инвестирайте също така в сигурни активи, като облигации, които ще балансират загубите при рецесия.
Второ, поддържайте баланса на своите портфейли, за да отговарят на времето до пенсиониране и толерантността към риска. Ако делът на акциите се увеличи толкова, че не се чувствате комфортно с общия риск на портфейла, например, може би е разумно да продадете част от акциите, реинвестирайки в по-безопасни класове активи. Ребалансирането винаги намалява риска и може да увеличи възвръщаемостта при волатилните пазари.
Трето, не забравяйте да ползвате загубите за данъчни цели и да поддържате разходите минимални. Ползват се загубите при активи, чиято цена е намаляла. Възможно е да се приспадне данъчно загубата от всеки продаден актив, дори ако човек реинвестира постъпленията в различен клас активи за баланс. Нетните загуби до определена сума могат да бъдат приспаднати от данъците върху дохода. Индексните фондове с ниски или нулеви разходи трябва да бъдат вашите любими инвестиционни схеми, а разходите за управление на портфейла трябва да бъдат сведени до минимум. Колкото по-големи разходи и такси плащате, толкова по-ниска е възвръщаемостта ви. Както казваше Джон Богъл, „Получавате това, за което не плащате.“
23:06 | 13.09.22 г.