Тъй като е краят на годината, бих искала да споделя с читателите желанието си за 2020 г. - продуктивен икономически балон, пише Рена Форухар за Financial Times.
Това може да звучи като оксиморон, отчасти защото балоните не изглеждат продуктивни, но също така и защото съм роптала срещу толкова много от тях - от американския жилищен балон през 2008 г. през балона на корпоративния дълг до това, което днес изглежда като високотехнологичен балон при „еднорозите“ (стартиращи компании с оценка над милиард долара – бел. прев.)
Но наскоро рисковият капиталист и икономист от Кеймбриджкия университет Уилиъм Джейнуей ми напомни, че не всички балони са еднакви. Както се аргументира той в „Правейки капитализъм в иновационната икономика“, има продуктивни и непродуктивни балони. Втората категория включва спекулативния балон при недвижимостите, който отприщи финансовата криза през 2008 г., както и днешния балон при криптовалутите. Непродуктивните балони унищожават стойността, особено когато се разпространяват чрез банковата система, и не оставят особени ползи след себе си.
Има обаче и продуктивни балони - като дотком балона между 1998 и 2000 г. Той доведе до заличаването на стойност за трилиони долари от акциите и рисковите облигации. Но също така подтикна полагането на милиони километри широколентови оптични кабели - мрежата, която ще използва новата икономика. Балонът при акциите от 20-те години на 20 век, който е бил още по-болезнен, е помогнал за финансирането и разпространението на радиото, телефона, авиацията и електричеството.
Спекулацията, според Джейнуей, е естествена част от процеса на иновация. Но семената на продуктивните балони често се посяват не от частни пазарни участници, а от държавата, която има възможност да осигури финансиране, което не е обвързано с необходимостта от незабавни икономически резултати. Това често се изтъква както от икономисти, като Мариана Мазукато, така и от историци, като Маргарет О'Мара.
Такива държавни инвестиции често са водени от национална задача за подкрепа на развитието или сигурността. Помислете за бума в британските и американските железници, подхранен от нуждите на военните, или за създаването на междущатската магистрална система, която вкара САЩ в автомобилната епоха, или за самата цифрова икономика, голяма част от която произлезе от отдела Darpa на Министерството на отбраната на САЩ (който бе пионер в интернет, GPS и тъчскрийн технологиите).
Страхотна ирония е, че богатството на частния сектор, което идва от такава инвестиция, може в своята крайност да предизвика популистка реакция срещу правителствата, които не могат - или не искат - да се справят с негативните странични ефекти. Но държавата може да контрира това недоволство, като например смекчи ефекта от финансовите кризи върху обикновените хора или загубата на работни места и неравенството, които може да са резултат от първите етапи на големите технологични сътресения.
13:16 | 13.09.22 г.