Шистовата революция не беше подвиг на лидерите на петролния пазар. Независимите компании за проучване и добив, управлявани от малко известни ръководители, проправиха пътя си към зашеметяващото увеличение на производството на нефт и газ в САЩ през последното десетилетие, пише в свой коментар за Financial Times Грегъри Майърс.
Условията предполагат, че през 2020 г. в сектора ще тръгнат мащабни сливания и придобивания и раздробената система за проучвания и добив на петрол и природен газ ще започне да се слива в мащабни предприятия, посочва Майерс.
Според него няколко фактора подкрепят тази теза. В първите дни на шистовия бум се емитираха дълг и акции. При цени на петрола над 100 долара за барел капиталовите пазари бяха задължителни.
Производството се увеличи, обаче възвръщаемостта не го направи. Компаниите от сектора като група не успяха да покрият капиталовите разходи за тези операции. Сега, при цени на петрола от 60 долара за барел, инвестициите са оскъдни, а инвеститори няма.
Същевременно производителите трябва да търсят нови места за сондажи. Купуването на фирми е по-бързият начин това да се случи. Още повече, че така компаниите стават по-ефективни, а корпоративната им стойност е по-висока и печалбите се мултиплицират, казва Мат Портило, ръководител проучвания в Tudor, Pickering, Holt.
Обединените компании могат да намалят режийните си разходи. Общите и административните разходи за по-малки производители на шистов петрол варират от 3 до 4 долара на барел еквивалент на нефт, докато при по-добре управляваните големи компании падат наполовина, допълва Портило.
„С разрастването на шистовата индустрия вече нямаме нужда от 40 или 50 публични компании, които разработват нетрадиционни активи“, казва още Портило, чиято фирма съветва компании за енергийни сделки. „Това наистина се превърна в игра с индустриален мащаб“, допълва той, като преценява, че след консолидацията ще останат 10-15 компании.
Индустриалната логика е в основата и на голямата сделка през 2019 г.: Occidental Petroleum придоби Anadarko Petroleum за 55 млрд. долара, което превърна компанията в най-големия производител на петрол в САЩ. Компанията обеща да намали разходите за транспорт и административните разходи след сделката, но въпреки това инвеститорите разпродаваха акции на Occidental Petroleum заради дълга, който компанията пое, за да финансира трансакцията.
Повечето сделки ще са по-малки, за да няма премия за поглъщане и бърза възвръщаемост, смятат анализаторите. Натискът за консолидиране идва, тъй като нарастващата група от инвеститори използват екологични, социални и управленски критерии за разпределяне на капитала. Може да изглежда нелепо, че производителите на изкопаеми горива биха могли да постигнат добри резултати от мерки за околната среда, но някои се опитват да направят точно това.
EOG, например, обвърза бонусите с такива критерии. Компанията направи измерима промяна - намали интензивността на емисиите парникови газове на барел, въпреки че добива все повече нефт.
07:44 | 14.09.22 г.