fallback

Путин не можа да си върне любовта на народа през 2019 г.

Тове бе година, в която руският лидер увеличи влиянието си в чужбина, но го загуби у дома

10:27 | 29.12.19 г. 25
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Никой диктатор не управлява без мълчаливото съгласие на нацията, но в Русия през 2019 г. президентът Владимир Путин установи, че това съгласие е все по-неохотно. Неговата реакция: все повече разчитане на тоягата, след като реколтата от моркови не бе добра, пише Леонид Бершидски в анализ за Bloomberg.

Путин откри през 2018 г., че светът може да бъде по-лесен за манипулиране отколкото неговата собствена страна. След като геополитическата архитектура, която той започна да изгражда с анексията на Крим през 2014 г., се оформи, популярността му у дома спадна - благодарение на необходима, но силно непопулярна пенсионна реформа, включваща рязко увеличаване на възрастта за пенсиониране. Протестите зачестиха. Към края на миналата година Путин реши да откъсне очи от световната карта и да погледне към руската сърцевина, където прокремълската партия Единна Русия претърпя болезнени електорални поражения.

Тази година усилията на Путин да си върне обичта на Русия бяха неуспешни. Това се отразява на перспективите за плавно предаване на властта през 2024 г., когато той трябва да се оттегли поради конституционното ограничение в мандатите му. 

В края на 2018 г. Путин и неговите външнополитически съветници дадоха да се разбере, че според тях няма място за какъвто и да е твърд международен ред. В такъв свят глобалните лидери защитават това, което смятат за национални интереси на базата на пазарлъка, като не изграждат твърди съюзи, а вместо това правят така, че другите да осъзнаят ползата да си сътрудничат с тях в конкретни области. Тази година това, което Русия предлагаше на геополитическия пазар се обедини. 

Русия преди залагаше на огромните си енергийни ресурси - през 2000-те години, когато цената на петрола скочи, дори се заговори за превръщането на страната в "енергийна суперсила". През 2019 г. тази стара стратегия започна да дава плодове. Газпром, монополистът при износа на газ, който Кремъл използва за упражняване на енергийната си мощ (и обогатяване на приятелите на Путин чрез инфраструктурни договори), завърши два основни газопровода: морската част на Турски поток, пресичаща дъното на Черно море до Турция, и Силата на Сибир, доставящ руски природен газ на Китай. Въпреки че изграждането на Северен поток 2 под Балтийско море към Германия бе забавено поради европейските регулаторни пречки, неблагоприятни климатични условия и може би закъснели американски санкции, то ще бъде приключено през следващата година. Тогава старата схема на Путин за превръщането на Русия в незаменима за ключовите си съседи (балканските държави, Китай, Германия и Турция) също ще бъде завършена.

Газовият проект обаче няма да придаде на Русия статут на суперсила. Откриването на нови газови находища и растежът на световната търговия с втечнен природен газ създадоха здравословна конкуренция между доставчиците на всички ключови пазари.

Освен това Европейският съюз, основният руски пазар за износ на енергия, се стреми към въглероден неутралитет до 2050 г. с амбициозен план за развитие на възобновяеми енергийни източници. Рано или късно и Китай също ще започне постепенно да изважда от употреба изкопаемите горива. Дългосрочната стратегия на Русия трябва да се основава на нещо различно от износа на въглеводороди.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:28 | 14.09.22 г.
fallback