Китайската комунистическа партия винаги е разчитала на измама, за да изненада съперниците си и да спечели предимство в преговорите. Известен е съветът на Дън Сяопин: „Крийте силата си, чакайте удобен момент.” Президентът Си Дзинпин предпочита да преувеличава икономическата сила на Китай и да скрие неговите уязвими места, пише за Wall Street Journal Джон Лий, старши сътрудник в института Хъдзън и в Центъра за американски изследвания в Сидни.
Нахаканият подход на Си кара другите държави да вярват, че Пекин се радва на превъзходство, че възходът и доминацията на Китай са неизбежни. Тези погрешни убеждения отслабват волята на засегнатите страни, включително западни държави, да се противопоставят на хищническото китайско поведение.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп и Си потвърдиха наскоро „първата фаза” от търговско споразумение. И двамата се нуждаят от сделката по вътрешнополитически и икономически причини. Както при всяко договаряне, обаче, натискът е относителен, като САЩ имат повече политически и икономически лостове от Китай. Това разбиране ще помогне на Америка по време на по-трудната втора фаза на преговорите.
Нека помислим защо Китай прибягва до хищническо, незаконно икономическо поведение. Той трябва да расте бързо, за да поддържа фискалната стабилност, да управлява дълга си и да напредва със своите стратегически и военни амбиции. Китай не може да стане доминираща сила в Индо-Пасифика без устойчив растеж. Единственият надежден начин Пекин да поддържа адекватен растеж е да подкрепя своите компании с евтин кредит. Нарастването на китайския корпоративен дълг след финансовата криза през 2008-2009 г. е едно от най-големите и най-бързите - в относително и абсолютно изражение - в който и да било мирновременен 10-годишен период в икономическата история.
Китай не може значително да намали задлъжнялостта си без драстични промени в политическата си икономия. Моделът включва предоставяне на държавните предприятия и националните шампиони, като Huawei например, на евтино финансиране и привилегирован достъп до вътрешния пазар за сметка на частния сектор. Китай залива държавния бизнес със субсидии и открадната интелектуална собственост и го предпазва от чуждестранна конкуренция.
Китайската вътрешна икономика се забавя заради хроничните свръх инвестиции. Това осигурява икономическата обосновка на инициативите „Един пояс, един път“ и „Произведено в Китай 2025“. Първата е схема за износ на излишен капацитет и завоюване на нови регионални пазари за китайските фирми, особено в инфраструктурата. Втората е нов експортно ориентиран подход, основан на доминацията във все по-важни високотехнологични сектори на глобалните пазари. И двете инициативи се опитват да създадат външни търговски възможности за защитените, нереформирани китайски фирми без да е необходимо да се реформират основните икономически и политически институции в страната.
Си смята, че залагането на този подход предлага на партията най-добрата перспектива тя да запази властта и възможностите си. Както фактически при почти всички основни икономически процеси в Китай, партията получава похвалите, когато нещата вървят добре и носи вината, когато това не става. Като председател на всичко, Си е поставен под силен натиск. Успехът му зависи от предотвратяване появата на истински независима средна класа, което доведе до демократичния преход в Япония, Южна Корея и Тайван.
00:10 | 14.09.22 г.