Кой пазар е прав в момента – на акциите или на облигациите?

Прекратяването на огъня между двете най-големи икономически сили в света помага на американския фондов пазар да приключи 2019 г. на рекордно високи стойности. Този търговски оптимизъм заглуши всичко останало. Той отбелязва сериозен обрат спрямо август, когато кривата на доходността на американските ДЦК се обърна, предизвиквайки опасения от настъпваща рецесия, пише за Financial Times Кристоф Шон, директор за приложните изследвания в аналитичната компания Qontigo.

Би било нехайно да отхвърлим тази заплаха толкова лесно. Пазарът на облигации е по-добър от този на акции при прогнозирането на икономическите спадове. Инвеститорите забравят предупреждението от лятото на техен риск, предупреждава Шон.

Инвеститорът ветеран Джон Темпълтън веднъж нарече фразата „този път е различно“ четирите най-скъпи думи в английския език. Шон казва, че първият път, когато е чул "скъпата" фраза, е бил на лекция по финанси в университета в средата на 90-те.

Тогава се е надувал дотком балонът, индексите на акциите по целия свят нарастват до невиждани височини, а на пръв поглед всемогъщият Алън Грийнспан е начело на най-мощната централна банка в света - Федералният резерв на САЩ.

"Нашият професор обяви ера на непрекъснат растеж - „нова парадигма“, в която глобализацията и технологичните промени са пратили бизнес циклите и инфлацията в историята. Всички знаем как завърши това", посочва Шон.

Преди четири месеца пазарите на облигации изпратиха сигнал. Доходността по 30-годишните щатски ДЦК, "дългият" край на кривата, падна под овърнайт лихвения процент на Фед, в "късия" край.

Тази инверсия е сигурен индикатор в исторически план за предстоящ икономически спад. И въпреки това американските фондови борси продължават да се покачват до рекордни нива на фона на положителните търговски новини.

Не е нито безпрецедентно, нито е необичайно цените на акциите да продължат да се покачват след инверсия на кривата на доходност. Напротив, предишните епизоди показват, че това може да продължи още 12 месеца и след тях може да отнеме още шест, преди да видим, че икономическото производство започва да се свива, казва Шон.

Всички прецеденти, обаче, показват, че както корекцията на борсата, така и рецесията в крайна сметка ще настъпят. Вярва ли някой наистина, че този път ще е различно? Ще бъде ли достатъчно цялостно търговското споразумение между САЩ и Китай, за да се избегне това, което досега се смяташе за неизбежно?