Един забележителен аспект на 2019 г. е, че тя отбелязва най-бързите темпове на разхлабване на паричната политика от централните банки след финансовата криза, пише Майкъл Макензи за Financial Times.
Тази подкрепа смачка доходността на държавните облигации и омекоти удара от свиващата се световна промишлена дейност, колебаещото се бизнес доверие и спадащите капиталовите инвестиции. Зараждащите се признаци за достигане на дъно в световната икономика сочат, че кампанията за облекчаване на централните банки е предотвратила риска от твърдо приземяване през следващата година.
Стабилното възстановяване при акциите (водено от САЩ и Европа) и повечето области на корпоративния дълг през 2019 г. създават силното впечатление, че се задават по-слънчеви времена за икономическата активност и корпоративните печалби. Ролята, която играе подкрепата от централните банки, обаче няма как да се подценява.
Дали централните банки в крайна сметка са успешни в целта си да удължат бизнес цикъла и да затвърдят нарастващите пазарни оценки на акциите, остава въпрос на известни догадки сред икономистите и инвеститорите. Яснотата напоследък относно търговията между САЩ и Китай и Brexit изведе световните акции над техния пик, достигнат в началото на 2018 г. Само че макроикономическата несигурност, произтичаща от изборния цикъл в САЩ, забавящата се китайска икономика и търговското съперничество няма да изчезнат като проблеми през 2020 г. Глобалният дезинфлационен натиск също остава остра тревога сред регулаторите, както показаха последните срещи на Федералния резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ).
И двете централни банки изпратиха съобщение, че паричната политика ще остане в облекчен режим в обозримо бъдеще, подкрепена от разширяващите им се баланси. За инвеститорите не остана съмнение, че централните банки, ръководени от Фед, не са склонни да затягат политиката и че всъщност вратата остава отворена за по-нататъшно разхлабване.
Когато отговаряше на въпроси по време на пресконференцията си, Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, отхвърли идеята, че се е заел с повторение на кампаниите на Фед за облекчаване „в средата на цикъла” от 1995 г. и 1998 г., всяка от които бе последвана от възобновяване на повишаването на лихвите в рамките на шест месеца. Сега, каза Пауъл, скромното ниво на инфлация, което продължава въпреки половинвековното дъно при безработицата, означава, че режимът на по-ниски ставки за по-дълго трябва да остане в сила.
Големите централни банки до голяма степен вече направиха каквото могат. Докато те се отправят към кулоарите, инвеститорите са изправени пред предизвикателството да накарат парите да работят на фона на знаци, че рискът надвишава възможностите в свят на стагнираща доходност.
10:38 | 14.09.22 г.