Компании твърдят, че искат да спасят планетата, но не могат да се разберат как

Компаниите все повече говорят за това как да станат климатично позитивни, но не постигат съгласие какво означава това и как да го измерват – проблем, който бизнес лидерите планират да започнат да решават тази седмица, пише Wall Street Journal.

Нарастващите притеснения за покачването на температурите и други ефекти от потреблението на хората върху природата карат потребителски насочените брандове да дават редица зелени обещания. Но разпространяването на термини, свързани с тези усилия, предизвиква дебати и несъгласие.

Природозащитници и някои компании са притеснени, че двусмислеността вреди на напредъка по климатичните въпроси, обърква потребителите и отваря вратата за практики, при които компаниите изглеждат по-устойчиви, отколкото реално са.

"Нашата цел е да избегнем огромното различие в това какво означава да бъдем климатично позитивни“, коментира Марк Грифитс, който работи по климатичните проблеми в World Wide Fund for Nature. WWF помага за провеждането на събитие в Мадрид по време на конференцията на Организацията на обединените нации (ООН) за климатичните промени, известна като COP25. На въпросното събитие компаниите имат възможност да обсъдят параметрите на глобалната дефиниция.

Не е ясно как това може да бъде приложено, но директори на компании твърдят, че независим орган за сертификация може да помогне в определянето на стандартите и проверките дали те се спазват.

Като цяло компаниите са съгласни, че позитивният подход води до намаляване на повече емисии на парникови газове, отколкото те отделят, но има разлики как това би могло да се постигне.

IKEA обеща да стане климатично положителна до 2030 г. и миналия месец заяви, че ще похарчи 200 млн. евро за тези усилия. Тя ще премине към възобновяема енергия, ще бъде по-енергийно ефективна, ще намали наполовина емисиите си, свързани с пътуване, и ще инвестира в залесяване, за да премахне въглерода от атмосферата.

Мебелният гигант е водещ в стремежа за създаване на дефиниция и планира да очертае своя подход на конференцията на ООН.

IKEA мисли, че компаниите трябва да бъдат климатично положителни на абсолютна база, независимо от растежа, а не на относителна основа.

Но компаниите да се споразумеят дори и за термини, датиращи от десетилетия, като рециклируемо, може да бъде предизвикателство.

Базираната във Великобритания неправителствена организация Ellen MacArthur Foundation обедини повече от 250 организации, които се ангажират да изхвърлят разделно отпадъците си. Тази година НПО-то също публикува своя дефиниция на термина.

Много технически рециклируеми материали отиват на сметищата поради високите разходи за преработка или лошата инфраструктура.

Постигането на съгласие за дефиницията отне около година, коментира Сандер Дефруйт, който работи по въпросите, свързани с пластмасата, в организацията. По думите му бързо се стигнало до разбиране кое може да е теоретично рециклируемо и кое реално рециклируемо. По-голямото предизвикателство е било определянето на това какво означава рециклиране в мащаб.

След множество спорове компаниите са се съгласили, че опаковката трябва да има процент на рециклиране от 30 на сто в множество региони, които заедно представляват поне 400 млн. жители.

Една от областите на несъгласие за това как да бъдем климатично положителни е използването на компенсиране на въглеродни емисии, което позволява на замърсителите да избягват намаляването на собствените им емисии, като инвестират в проекти като засаждането на дървета, които извеждат въглеродния диоксид от атмосферата. IKEA не разчита на подобно компенсиране и не смята, че другите трябва да го правят.

Природозащитниците също смятат, че тази практика е до голяма степен нежелателна.