„Ясно е, че... онези държави, в които средният елемент е голям и по възможност по-силен от другите два [богатите и бедните] взети заедно, или при всички случаи по-силен от всеки един от тях поотделно, имат всички шансове да са добре организирани." Така Аристотел обобщава своя анализ за гръцките градове-държави.
Стабилността на това, което сега бихме нарекли „конституционна демокрация“, зависи от размера на средната й класа. Не е случайно, че САЩ и Великобритания, дългогодишни стабилни демокрации, които днес се поддават на демагогия, са най-неравностойните от западните страни с високи доходи. Аристотел, разбираме, е бил прав, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Анализът на Уулф за „нечестния капитализъм“ стига до заключението, че „имаме нужда от динамична капиталистическа икономика, която дава на всички оправдано убеждение, че могат да споделят ползите. Вместо това все по-често изглежда имаме нестабилен рентиерски капитализъм (монополизация на достъпа до всякакъв вид собственост и извличане на значителни печалби без принос към обществото – бел. прев.), отслабена конкуренция, слаб растеж на производителността, голямо неравенство и, неслучайно, все по-деградираща демокрация.” Какво трябва да се направи, пита Уулф?
Отговорът не е да отхвърляме пазарната икономика, да отменим глобализацията или да спрем технологичните промени, а да направим това, което е правено много пъти в миналото: да реформираме капитализма. "Това е аргументът, който изтъкнах в неотдавнашен дебат с бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис относно това дали либералният капитализъм трябва да бъде запазен. Всъщност твърдя, че ако искаме всичко да остане същото, всичко трябва да се промени, както пише италианският автор Джузепе Томази ди Лампедуза. Ако искаме да запазим свободата и демокрацията си, ние трябва да приемем промените. Ето пет области, с които трябва да се захванем", посочва той.
На първо място Уулф поставя конкуренцията. Книгата на Томас Филипон „Голямото обръщане” показва колко много конкуренцията е отслабнала в САЩ. Това не е резултат от неизбежни сили, а от политически избор, особено изоставянето на активната политика в полза на конкуренцията. Пазарите в САЩ станаха по-малко конкурентни: концентрацията е висока, лидерите са се окопали, а нормата на печалба е прекомерна. Нещо повече, тази липса на конкуренция навреди на потребителите и работниците в САЩ: тя доведе до по-високи цени, по-ниски инвестиции и по-слаб растеж на производителността.
В статия за намаляване на неравенствата от безценната колекция „Отвъд Brexit: Програма за икономическа реформа в Обединеното кралство“ Расъл Джоунс и Джон Луелин твърдят, че концентрацията и надценките също са се увеличили във Великобритания.
02:37 | 13.09.22 г.