Как ще изглежда трансатлантическият съюз в свят, фокусиран върху индо-тихоокеанския регион? Това е въпросът, който преследва Европа повече от непредсказуемата дипломация на президента на САЩ Доналд Тръмп. По време на студената война защитата на Европа от съветската агресия беше най-важният външен политически приоритет на Вашингтон. Това не означаваше само, че САЩ разполагаха войски в Европа. Вашингтон вземаше насериозно европейските мнения, ангажираше се с европейците, сключваше сделки с тях и беше готов да направи отстъпки, за да запази единството на алианса, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.
Ясно е, че това се промени. Следващият американски президент може да не споделя недипломатичните инстинкти на Тръмп или неговия афинитет към привържениците на Brexit, като Найджъл Фараж, и антибрюкселски фигури като премиера на Унгария Виктор Орбан. Но дали бъдещият американски президент ще се включи в ритуалните церемонии на дипломатически консултации с различните канцлери, президенти, комисари и висши представители, които европейците толкова обичат? Когато най-неотложните външнополитически грижи на Америка са свързани с изглаждането на японско-корейските спорове или изправянето срещу Китай в Тайванския пролив, колко важна ще бъде Европа? Когато Европа се обади на Вашингтон, ще вдигне ли някой телефона?
Французите обичат да казват, че са тихоокеанска държава благодарение на Таити и други бивши колонии. Необходимо е обаче нещо повече от няколко острова, колкото и идилични да са те, за да бъдеш сериозен фактор в тихоокеанската политика. От военна гледна точка европейските сили - и самият НАТО - няма да играят голяма роля в индо-тихоокеанската зона. Нито пък европейската идеология или Европа като модел ще имат голяма привлекателност там. Спомените за колониализма са твърде силни и много азиатски страни гледат на европейския социален модел, отличаващ се е бавен растеж и висока регулация, като на капан, който трябва да се избегне, а не като цел, която трябва да бъде постигната.
И все пак с подема на Китай се формира нов трансатлантически консенсус. Германският канцлер Ангела Меркел, в една от редките си погрешни политически стъпки, реши през октомври да разреши на китайския телекомуникационен гигант Huawei да доставя компоненти за 5G интернет мрежата в Германия. Американците отправиха обичайните протести и заплахи, които бяха отхвърлени по обичайния начин. Но въпросът не свърши дотук. Делегатите на конференцията на партията на Меркел (ХДС) се разбунтуваха и приеха резолюция, която би могла да доведе до гласуване в Бундестага за блокиране участието на Huawei в германската 5G мрежа. Изтъкнати социалдемократи, лявоцентристката партия, коалирана с християндемократите на Меркел, са съгласни, че на китайските компании не могат да бъдат поверени германските данни.
01:55 | 14.09.22 г.