Златните маниаци винаги са ме шокирали с параноичността си. Трябва наистина да повярвате, че небето пада, за да трупате физически слитъци в цифровата епоха. Така че е доста притеснително, че някои инвеститори и централни банкери славословят златото, пише Рена Форухар за Financial Times.
Холандската централна банка наскоро се аргументира в статия, че ако трябва да се извърши фундаментална монетарна реформа, то „златните запаси могат да послужат като основа“ за възстановяване на световната парична система. „Златото укрепва увереността в стабилността на баланса на централната банка и създава усещане за сигурност“, посочват от институцията.
Говоренето за златото обаче не прави това. Инвеститорът Рей Далио наскоро изплаши участниците в конференцията на Института за международни финанси, когато спомена възможността за пренасочване към златото поради притесненията му относно фискалната позиция на Америка.
Това не е нов аргумент. От поне 2016 г. финансовите титани, включително шефът на JPMorgan Джейми Даймън и хедж фонд мениджърът Стенли Дракънмилър, изтъкват, че нефинансираните пенсионни и здравни задължения са надвиснал айсберг за икономиката на САЩ. Всъщност една теория за неотдавнашната криза на репо пазара за свръх краткосрочно кредитиране е, че тя е била причинена от федералния дефицит и нарастващото нежелание на инвеститорите извън САЩ да го финансират.
Далио отива по-далеч, стигайки до заключението, че кризата с институционалните задължения в САЩ означава, че Федералният резерв ще трябва да продължи да надува собствения си баланс за неопределено време и да поддържа ниски (или дори отрицателни) лихвите за дълго, така че САЩ да продължат да плащат сметките си.
Това би обезценило щатския долар. В крайната си точка това никога не свършва добре. Предишните експерименти с бързо спадащи валути включват Рим от края на трети век, Ваймарската република в Германия между войните и Зимбабве. В един момент, твърди Далио, никой няма да иска да притежава американски дълг или долари, а инвеститорите ще потърсят други сигурни активи. „Въпросът е какво друго?“, пита той. "Това ще бъде средата, в която мисля ще се намираме. И има поговорка, че златото е единственият притежаем актив, който не е задължение на някой друг", заключава той.
Аз все още не съм купувала злато, въпреки че продадох изцяло акциите си през август. Това решение беше донякъде болезнено предвид неотдавнашния ръст на индекса S&P 500, но въпреки това не съжалявам за него. Има логика да се вярва - както го правя аз - че американските водещи акции и облигациите вече не са сигурно убежище, но въпреки това цените могат да останат високи за известно време. В края на краищата поддържането наведнъж на две на пръв поглед противоречиви мисли в главата е признак за зрял ум. Вярвам, че цените на акциите в САЩ са високи точно по същата причина, поради която инвеститорите може да се наложи някой ден да инвестират в злато.
15:25 | 13.09.22 г.