Британският облигационен пазар вече не се тревожи толкова за дефицитите

Пазарът на облигации в Обединеното кралство изглежда изобщо не е разтревожен от Джеръми Корбин, пише Томи Стъбингтън за Financial Times.

В четвъртък опозиционният лидер представи манифест, изпълнен с обещания за огромни инвестиции, финансирани от заеми. Но инвеститорите не се притесняват, че ги молят да плащат за това. Доходността на държавните облигации е близка до историческо дъно и големите фонд мениджъри казват, че държавният дълг може да се увеличи със стотици милиарди без неблагоприятно повишаване на цената на заемите.

Пазарното спокойствие, разбира се, отчасти отразява слабата вероятност, която според инвеститорите има Лейбъристката партия на Корбин да спечели парламентарните избори през следващия месец. В края на краищата облигационните блюстители не са станали изведнъж социалисти. Плановете на лейбъристите за мащабна национализация със сигурност са причина за притеснения, дори ако самият размер на разходните планове не е такава.

Спокойствието обаче е и знак за нещо по-голямо: пазарите на облигации вече изглежда не се интересуват много от дефицитите. Управляващата Консервативна партия също обеща разточителни разходи, а нетните заеми в публичния сектор вече достигнаха петгодишен връх през октомври.

Великобритания дори не е най-добрият пример за това ново отношение към публичните финанси. В страни с отрицателна доходност по държавните облигации инвеститорите практически крещят на правителствата да вземат заеми. Това е симптоматично за следкризисния свят, в който монетарните власти преминаха всички граници, за да стимулират икономиката, докато фискалните предимно затягат коланите. Лихвените проценти бяха намалени и централните банки изкупиха огромен дял от пазара на държавни облигации.

Сега обаче разговорите между инвеститорите са за „фокусиране“ върху фискалната политика, като се има предвид, че монетарната се смята за свършила амунициите си. Призивите за фискално ограничение едва ли ще присъстват особено по време на президентската кампания в САЩ през следващата година, още повече ако това е състезание между Доналд Тръмп и Елизабет Уорън. Дори отколешната ангажираност на Германия за поддържане на бюджетни излишъци е под натиск, както у дома, така и в чужбина.

Ако се задава глобална промяна, Обединеното кралство може да се окаже опитното поле. Дали пазарът на облигации наистина ще преглътнат скок на заемите във време, когато задлъжнялостта остава висока, а Brexit обещава икономически катаклизъм?

Консенсусът е, че доходността по ДЦК вероятно ще се увеличи, ако и когато правителствата изсипят тонове нови емисии на пазарите. Но това е до голяма степен, защото инвеститорите смятат, че фискалната експанзия ще бъде по-ефективна от паричната политика за стимулиране на растежа. Те ще се безпокоят само за връщането на парите си - или за излязлата от контрол инфлация - в най-крайния сценарий.

За развитите пазари, които имат собствена валута и централни банки, по-високата доходност на облигациите обикновено е признак на икономическо здраве, а не на криза - аргумент, който се губи, когато Тръмп сочи отрицателните разходи по заемите в Европа и казва, че иска да има такива.

Във Великобритания и извън нея, доколкото всяко покачване на доходността е в умерени граници и не заплашва да излезе извън контрол, то трябва да е причина за празнуване, а не за ужас.