Китай не разполага с икономически оръжия срещу САЩ

Китайското правителство отправи неясни, но твърдо звучащи предупреждения, че ще отвърне на законопроекта, приет от Конгреса на САЩ, който ще изисква Белият дом да защитава правата на човека и да гарантира автономията на Хонконг. Но възможностите на Китай за икономически отговор са ограничени. И повечето от тези варианти вече са упражнени по време на търговската война на президента Доналд Тръмп, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Най-очевидният метод за ответна реакция на Китай би бил да спре да купува американски стоки. Китай обаче вече наложи мита на стойност 135 милиарда долара. Продажбите в Китай от цяла Америка се понижиха.

Селскостопанската индустрия беше засегната особено тежко. Фалитите на земеделски производители са се увеличили с 24% през тази година, а доклад на Американската фермерска федерация установява, че почти 40% от приходите на фермерите тази година ще дойдат от застрахователни обезщетения или от държавно подпомагане.

Това е икономическа катастрофа за много фермери и главоболие за много други износители. Но щетите вече са нанесени. Малцина очакват износът за Китай да се възстанови, дори ако търговската война приключи утре, защото Китай намери други доставчици. Дори онези американски износители, които все още продават стоките си в Китай, трябва да осъзнаят, че положението им е разклатено. Ако са мъдри, те вече търсят алтернативни пазари. Така че Китай няма с какво повече да заплаши на търговския фронт. 

Другото голямо оръжие в китайския арсенал са инвестициите. Китайското правителство традиционно е основен купувач на държавния дълг на САЩ, като държи втория по големина дял в щатски ДЦК след Япония. През годините мнозина се притесняваха, че едно скарване между САЩ и Китай ще накара Пекин да продаде тази планина от дълг, причинявайки големи проблеми на американската финансовата система и икономика.

Но тази опасност е силно преувеличена по две причини. Първо, както показва последният опит, на САЩ просто не са нужни парите на китайското правителство. През 2015 и 2016 г. Китай преживя един от най-големите отливи на капитал в историята, като около 1 трилион долара напуснаха страната. Това доведе до огромно намаляване на валутните резерви на Китай, повечето от които са в американски облигации.

Ако САЩ бяха силно зависими от финансирането на китайското правителство, лихвите по американския дълг - и като следствие тези в цялата икономика - би трябвало да нараснат. Вместо това те спаднаха.

Ако Китай може да се отърве от една четвърт от своите американски държавни облигации, без да предизвика забележимо движение на разходите по щатските заеми, тогава заплахата, представена от останалите три четвърти, вероятно не е голяма. САЩ, подобно на останалата част от развития свят, са просто наводнени от финансов капитал.

Разтоварването на капиталовите резерви в отговор на американските действията относно Хонконг би поставило Китай в по-голяма опасност от САЩ. Без буфера на резервите, повторението на събитията от 2015-16 г. би могло да доведе до класическа криза в стил  развиващите се пазари в Китай, като изтичането на капитал предизвика внезапна обезценка на валутата, опустошавайки финансовата система и спирайки икономиката.

Едно последно нещо, което Китай би могъл да направи, е да ограничи износа на редкоземни метали, които са от съществено значение за много технологични продукти. Китай сега доминира производството на тези суровини. Но както отбеляза колегата ми Дейвид Фиклинг, тази заплаха също е минимална. Kогато през 2010 г. Китай преустанови износа на тези метали за Япония като част от геополитически спор, Токио просто се обедини с австралийска компания за намиране на нови доставки, като бързо наруши китайския монопол. САЩ биха могли лесно да повторят това постижение.

Така че на Китай са му останали малко икономически оръжия, с които да заплаши САЩ по въпроса с Хонконг. По същия начин Пекин ще бъде безсилен да реагира на други геополитически и хуманитарни конфликти, като например осъждането от САЩ на масовото интерниране на мюсюлмани в китайската провинция Синдзян или териториалните спорове в Южнокитайско море. Поради това способността на Китай да ескалира търговската война изглежда ограничена.

Китай обаче разполага с други оръжия. От този вид, който експлодира. Притискайки Китай за всичко - от търговията през правата на човека до автономията на Хонконг - САЩ трябва да помнят собствената си история. Именно безмилостният икономически и дипломатически натиск на САЩ заради нахлуването на Япония в Китай тласна тази страна към вероломната атака срещу Пърл Харбър през 1941 г. С изчерпването на икономическия си арсенал Китай в един момент може да реши, че е дошло време за по-твърди действия. В този смисъл ескалиращото напрежение между САЩ и Китай превръща света в по-опасно място.