Вече няма съмнение, че паричната политика, независимо дали е конвенционална, или не, ще бъде в недостиг при следващата глобална рецесия, пише Гавин Дейвис за Financial Times.
Сега централните банкери признават, че при такива обстоятелства ще им е нужна помощ от фискалната политика. В миналото обаче дискреционните бюджетни инжекции обикновено бяха осъществявани с големи закъснения, а политическите спорове доведоха до промени в данъците и разходите, които не успяха да стабилизират търсенето в икономиката.
Един пример за тези проблеми дойде след финансовата криза през 2008 г. Въпреки че имаше бюджетни действия в много икономики, включително законът за възстановяване и реинвестиране (ЗВР) на президента на САЩ Барак Обама от 2009 г., твърдата политическа съпротива ограничи ефективността на фискалните стимули.
Реалният стимул на ЗВР не бе достатъчно голям, за да стабилизира икономиката на САЩ, като мерките бяха отменени твърде бързо по време на възстановяването. Законът предотврати финансов срив, но не избегна високата и устойчива безработица. Дори контролът на демократите върху Белия дом и Конгреса не попречи на политическите препятствия, поради които фискалните стимули не съкратиха рецесията.
Междувременно, в еврозоната смисленият фискален отговор беше възпрепятстван от липсата на механизъм, който да позволи значително споделяне на риска между държавите членки.
И в САЩ, и в Европа паричните стимули останаха жизненоважни.
Доказаните недостатъци на дискреционните промени в бюджета за смекчаване на рецесията обясняват защо нараства интересът към засилване на така наречените автоматични фискални стабилизатори. Макроикономистите твърдят от десетилетия, че мащабът и ефективността на вградените методи за повишаване на разходите или намаляване на данъчните приходи трябва да бъдат увеличени, за да стане фискалната политика по-успешна.
В условията на рецесия данъчните постъпления обикновено намаляват повече от доходите на домакинствата и корпорациите, така че правителственият бюджет предпазва частния сектор от загуба на разполагаем доход. В допълнение, по-високите социални плащания за безработни им помагат да поддържат разходите си в лоши времена. Всичко това се случва бързо, като автоматичен резултат от структурата на данъчната и разходната система в развитите икономики.
16:47 | 13.09.22 г.
Четвъртокласниците ни са добри математици: На 14-о място са сред 59 държави 
Китай отчете най-топлата есен 
Най-елегантните звезди на Британските модни награди 
Костадинов: "Възраждане" определя кой ще бъде допуснат до балотаж 
Промените в цвета на лицето може да предупреждават за разклатено здраве 
преди 5 години За справяне с голям спад в икономиката ще е необходимо намаляване на лихвите с няколко процентни пункта, но понастоящем те са твърде близко до тяхната ефективна долна граница, за да позволят това.---Ба х ти нещастниците смотани....Уникална простотия! Гърчат се като червеи вкръг, когато "за 24 часа" може да съживи цялата т.н. икономика, като трябва да се приема само едно нещо: на 1 януари 2020 /примерно/ всички "дългове" по света се ЗАНУЛЯВАТ, т.е. никой на никого нищо не дължи и всичко каквото е до момента си остава така, както е. Това е равносилно на натискане на бутона "рестарт". Моментално всичко ще се промени! Е да, нЕкои вече няма "упрвляват" останалите и да имат власт над тях! ТОВА Е ЦЕНАТА която трябва да се плати - ОТКАЗА ОТ ВЛАСТ! Всичко друго води към ... КРАЙ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Половината от страните в ЕЗ не могат да си позволят никакви стимули . Фискалните стимули не са от днес за утре - те са възможни след цялостно преструктуриране на икономиките , постигане на конкурентоспособност и заделяне на излишъците постигнати в резултат на тези реформи . Но както е видно не наблюдаваме нито преструктуриране , нито излишъци , или където ги има да се заделят , нито това да е трайно състояние ,че да се натрупа фискална мощ . Изобщо нищо . Ако се започна сериозни промени сега , което клони към 0 , капацитет ще има след 10 г. . отговор Сигнализирай за неуместен коментар