Вече няма съмнение, че паричната политика, независимо дали е конвенционална, или не, ще бъде в недостиг при следващата глобална рецесия, пише Гавин Дейвис за Financial Times.
За справяне с голям спад в икономиката ще е необходимо намаляване на лихвите с няколко процентни пункта, но понастоящем те са твърде близко до тяхната ефективна долна граница, за да позволят това.
Сега централните банкери признават, че при такива обстоятелства ще им е нужна помощ от фискалната политика. В миналото обаче дискреционните бюджетни инжекции обикновено бяха осъществявани с големи закъснения, а политическите спорове доведоха до промени в данъците и разходите, които не успяха да стабилизират търсенето в икономиката.
Един пример за тези проблеми дойде след финансовата криза през 2008 г. Въпреки че имаше бюджетни действия в много икономики, включително законът за възстановяване и реинвестиране (ЗВР) на президента на САЩ Барак Обама от 2009 г., твърдата политическа съпротива ограничи ефективността на фискалните стимули.
Реалният стимул на ЗВР не бе достатъчно голям, за да стабилизира икономиката на САЩ, като мерките бяха отменени твърде бързо по време на възстановяването. Законът предотврати финансов срив, но не избегна високата и устойчива безработица. Дори контролът на демократите върху Белия дом и Конгреса не попречи на политическите препятствия, поради които фискалните стимули не съкратиха рецесията.
Междувременно, в еврозоната смисленият фискален отговор беше възпрепятстван от липсата на механизъм, който да позволи значително споделяне на риска между държавите членки.
И в САЩ, и в Европа паричните стимули останаха жизненоважни.
Доказаните недостатъци на дискреционните промени в бюджета за смекчаване на рецесията обясняват защо нараства интересът към засилване на така наречените автоматични фискални стабилизатори. Макроикономистите твърдят от десетилетия, че мащабът и ефективността на вградените методи за повишаване на разходите или намаляване на данъчните приходи трябва да бъдат увеличени, за да стане фискалната политика по-успешна.
В условията на рецесия данъчните постъпления обикновено намаляват повече от доходите на домакинствата и корпорациите, така че правителственият бюджет предпазва частния сектор от загуба на разполагаем доход. В допълнение, по-високите социални плащания за безработни им помагат да поддържат разходите си в лоши времена. Всичко това се случва бързо, като автоматичен резултат от структурата на данъчната и разходната система в развитите икономики.
16:47 | 13.09.22 г.