Така наречените национални проекти на руския президент Владимир Путин - разходни планове, целящи да рестартират икономическия растеж в Русия - изглежда са в застой. Изненадващо е, че не парите са проблемът: има достатъчно кеш за финансирането им, но руската бюрокрация не иска да ги похарчи, като очевидно се страхува от отговорността след евентуални лоши резултати, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Проектите предвиждат общ разход от 25,7 трлн. рубли (400 млрд. долара) до 2024 г. Те имат за цел да повишат качеството на живот в Русия в най-широк смисъл, от осигуряване на по-добро здравеопазване и образование до по-добър комфорт в градовете, построени от Съветския съюз. Путин отчита спадащата си популярност и трябва да докаже на руснаците до края на настоящия си президентски мандат, който завършва през 2024 г., че става за нещо повече от това да показва мускули във външната политика. Но програмата, за първи път обявена миналата година, буксува.
По-рано през ноември Сметната палата, надзорният орган за бюджета в Русия, публикува доклад за състоянието на федералните разходи през първите девет месеца на 2019 г. Според документа, докато общите бюджетни разходи достигат 62,9% от предвидените за годината (най-ниското ниво по това време от поне 2010 г.), разходите за 12-те национални проекта, плюс свързан план за модернизиране на „гръбначната инфраструктура” на Русия, като пристанища и железопътни линии, възлизат на само 52,1% от заложеното. За някои от проектите, по-специално усилията за засилване на цифровата икономика на Русия, почти не е похарчено нищо от наличните фондове. Общите разходи за обществени поръчки по проектите, което е различно от други форми на харчене, като субсидии или трансфери към регионалните власти, са достигнали едва 14% от планираната сума за годината.
Русия редовно не успява да изразходва целия си бюджет за дадена година. В края на 2018 г. бяха останали 778 млрд. рубли (12,1 млрд. долара). Тази година ръководителят на Сметната палата Алексей Кудрин очаква да останат 1 трлн. рубли, в голяма степен заради недостатъчните разходи за националните проекти. Кудрин, бивш министър на финансите, е най-известният от руските „системни либерали“ - хора, лоялни към Путин, които подкрепят по-прогресивни политики на правителството. Той каза следното пред руския парламент:
„Защо да не похарчим 1 трлн. рубли или 1% от БВП? Разбира се, не може да се каже, че имаме твърде малко пари и затова не можем да ги харчим. Мисля, че това е заради лощото качество на управлението.”
През 2017 г. Кудрин и колегата му икономист Александър Кнобел публикуваха изследване, което твърди, че Русия харчи твърде много пари за програми, при които разходите са слабо или отрицателно свързани с икономическия растеж, като отбрана и сигурност, и твърде малко за тези, които водят до експанзия, като например образование. Националните проекти са поне отчасти отговора на Путин на мисленето на Кудрин и Кнобел.