Когато Беларус си осигури заем от 500 млн. долара от Китайската банка за развитие в края на миналия месец, страната обяви новината с предизвикателно послание към Москва. По този начин отпадна договорения кредит от страна на Русия в размер на 600 млн. долара, обещан на Минск, което подчертава опита на Беларус да се дистанцира от своя по-могъщ съсед.
С обявяването на сделката с Китай от страна на беларуския финансов министър Максим Йермалович Минск вече няма нужда от парите на Кремъл, пише Димитрий Симес за Nikkei Asia Review.
„Не считаме заемът на правителството на Руската федерация като източник на финансиране и всъщност не водим преговори за този заем“, заяви той, добавяйки: „Не сме предоставили никакви искания към руската страна. Не очакваме да получим руския заем“.
Русия изглежда прие спокойно това решение, поне публично. Някои анализатори предупреждават, обаче, че бързо нарастващите икономически връзки между Беларус и Китай могат да се превърнат в нов източник на търкания в региона.
"След началото на руско-украинския конфликт Китай несъмнено се превърна не само във важен партньор за Беларус в икономическо отношение, но и във военно-политическо аспект", смята Арсений Сивитски, директор на Центъра за стратегически и външнополитически изследвания в Минск.
Подбудите на двете страни
Избухването на кризата в Украйна преди пет години обезсили Беларус и подтикна правителството да намали зависимостта си от Русия. Китай се оказа прагматична алтернатива на Европейския съюз (ЕС) - такава, която не би настоявала, да речем, за ангажименти относно правата на човека.
Междувременно Пекин иска нов маршрут, освен този през Украйна, към Европа на фона на развитието на своята мащабна инициатива „Един пояс, един път“.
Юрий Шевцов, директор на Центъра за европейска интеграция, предлага Беларус да използва връзките с Китай, за да получи подкрепа в трудните преговори със своя голям съсед в лицето на Русия.
"Значението на Беларус за Китай нарасна от началото на конфликта в Украйна, така че Беларус очаква повече подкрепа от Китай по всички въпроси, включително в икономическите кавги с Русия", заявява Шевцов.
Промяната в търговията е ясна. Оборотът между Беларус и Китай нараства със 17,1% през 2018 г., достигайки 3,5 млрд. долара. Единствено Русия и Украйна могат да се похвалят с по-интензивен бизнес с Беларус. Пекин също засилва инвестициите, както подсказва и новия заем от 500 млн. долара.
Още през април, когато беларуският президент Александър Лукашенко посети Китай, страните подписаха две други големи сделки за заем: Китайската банка за развитие предостави 100 млн. евро на Беларусбанк, докато китайската Export-Import Bank се съгласи да предостави 65,7 млн. евро на беларуската компания, която стопанисва националната железница.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко и китайският държавен глава Си Дзинпин, Ройтерс.
Най-амбициозният беларуско-китайски проект досега е индустриалната зона Great Stone.
04:40 | 14.09.22 г.